Жената приседна на миндера във виделѝната на прозореца. Разхлаби върху черната си до кръста коса, бялата забрадка. Пухкаво кълбо вълна растели на черната си сърмена престилка. Сгъна къделя. С червен конец я привърза и заби на хурката. Хурката мушна в подлакътника, над колана на престилката. Изтегли нишка от къделята. Завъртя сръчно вретеното. Запреде в тихото… тънко, колкото сърмената нишка на престилката.
С преждата… червената шапчица щеше да изплете, с червен конец къделята привърза… да се знае. За да е пухкава шапчицата събра три нишки не много пресукани.
Момиченцето съзерцаваше с поглед жената, потънала в тишината и промълви:
- – Бабичко, разкажи ми за приказката на вретеното?
- – Приказката, чедо… е написана на Калема на времето и описва как нишките на съдбите пресуква Вретеното… Като моето вретено, чедо… и неговите сърмени нишки. В плетката сложна после, обичта изгубва се оплетена. Сестра със сестра си да се не знаят, брат с брата в сърца си да не се познаят. Но винаги Вретеното на времето оставя нишка за разплитане. И всичко туй пресукано е тъй искусно… са́мо, за да се учим да се обичаме. Че само тя́ – любовта – силата има, на Времето плетката да разплита, със старата прежда нова одежда да заплита.
- – Бабо, а калем какво е?
- – Калем, на дърво се слага, чедо…
- – Поспри Косице – погалиха думите жената по забрадката ѝ бяла. Tя плъзна се по косата ѝ черна – това като се разказва и се показва. Очи да видят, сърце да чуе. Остави на мен – рече сърцето на гласът.
- – Ела, чедо… да ти покажа как калем на дърво се слага – рече на детето, мъжът на жената с вретеното и хурката.
Кая отиде.
- – Кога калем на дърво се слага, първо клонче от друго дърво плодоносно се реже – рече гласът и с остър нож клонче отряза… от дървото, което раждаше ябълки от сорта Айвания*. – После плътта на другото дърво се срязва, там присадката да се постави, та дървото да се облагороди – и сряза гласът кората на съседното дърво от сорта „Ябълка Петровка“*.
- – Дядо – тихо промълви момичето, което още си нямаше червена шапчица – но сега и двете дървета ги боли, нали?
И се търкулнаха по лицето на детето сълзи.
- – Боли ги, чедо… боли ги, и мен сърцето ме боли, но без болка не става.
Там… зад старата къща, сгушена в средата на двора, едното дърво клонче си дава, другото с кора си в плътта прегръща, с корените си захранва. Простили си в болката… на себе си и на стопанина.
- @
*“Айвания“ е традиционен зимен сорт ябълка. Плодовете са средно едри, тъпо конусовидни, зелено-жълти, с червенина откъм слънчевата страна. Кората им е тънка, а месото чисто бяло.
* „Петровка“ е традиционен сорт ябъка с дребни зелени и червени плодове, със специфичен аромат и сладко-кисел вкус. Името ѝ се обяснява с това, че този сорт зрее през лятото и се поднася на традиционната трапеза на Петровден.
- @
- Следва:
- Y
