Във фазата на изцелението се е проявил висшият Дух на връзката и е станало ясно, че връзката не може да бъде насилвана или създавана, а че трябва да бъде отворено пространство, в което тя да се развива от самосебеси. В една връзка включените елементи са повече от двамата партньори. По този начин, чрез хармонизиране на връзката във фазата на изцелението, се отваря пространство на свобода за задачите свързани със света, в който живеем. Това може да е свързано не само с децата, но и с професионалните и социални ангажименти.
Тази фаза не се характеризира с липса на конфликти, а със способността те да се разрешават по-бъро, по-лесно и по-пълно. Партньорите вече са намерили общ ритъм, който се поддържа без усилие. Позициите са взаимнозаменяеми и никой не се вкопчва в дадена роля.
Благотворната енергия на една такава двойка се излъчва в света, тази енергия е заразяваща, обогатява взаимоотношенията на другите и се отразява обратно от тези други, към собствените взаимоотношения. Това е „метаболизъм“ от нивото на творческите взаимоотношения, при което даването и получаването генерират едно екологично поле за израстване, както вътре, така и отвън.
Опасността при тази фаза е прекомерния фокус навън, тъй като партньорите е възможно да се отдалечат един от друг без да забележат това. Нужна е бдителност и внимание, за да се избегне този риск.
Спираловидно движение или застой
По време на нито една от четирите фази не е предвидена почивка – процест на развитие ни подтиква да вървим напред. Нивото на осъзнатост, което сме постигнали, когато сме преминавали през фазите, определя дали това е процес на растеж или застой. Растежът означава, че активната фаза в процеса, може да бъде преживяна с положителна енергия и от двамата партьори – така трудностите се оползотворени за усилване на осъзнатостта.
Застоят означава, че е налично едно непрекъснато движение между две фази: влюбване-конликт-флюбване-конфликт… или конфликт-изцеление-конфликт-изцеление… Много връзки зациклят именно там. Наличието на застой може също да означава, че критичната фаза на изцелението е преживяна повърхностно, така че същинското изцеление въщност не се е случило. Ако парньорите не упеят да преминат една фаза и да пристъпят в следваща успешно, то тогава колелото започва да се върти отново и отново, със същия или с различен партьор, но без с това да се постига съществена промяна в структурите на моделите. Ако една връзка приключи във фазата на конфликт, преди „изцелението“, то при следващата връзка ще срещнем сходни проблеми… разбира се след фазата „влюбване“. Неизцелените ни вътрешни аспекти отново ще бъдат активирани.
Взаимоотношенията в семейството или връзката са полето, където основно срещаме проекциите си и имаме шанса да ги осъзнаем. Обичта към другия, буквално „разсича“ дълбоко собствената ни броня, изградена от егото и това ни прави уязвими. Подсказа за тази функция се съдържа в самото наименование на това чувство – О-Бич. В същото време тези „пролуки“ в защитната стена на егото са възможност всички поттиснати болезнени вътрешни части да бъдат активирани, видени, признати и осъзнати, което е същността на изцелението и неизменната стъпка в еволюцията ни. Няма как да израснем духовно с поттиснатите си болезнени и неосъзнати сенчести аспекти. Чадърът на сянката пречи на Божествената светлина да огрее същността ни.
Обичта е емоция и движение, но не е любов. Тя е пътя към любовта. Родени сме, за да се учим да обичаме. Любовта не е чувство, дори да прилича на такова. Тя е нещо много повече. Любовта е основната съставна част на нашето същинско Аз. Обединяващо трансцендедентално начало, от което всичко произхожда и което ни съчетава със съзиданието и създателя.
Следва > Различните типове конфлити във взаимоотношенията
Из „Из учебно ръководство към ИИР по „Интегрално консултиране“
