Нещo напълно невероятно: две човешки същества, чужди едно на друго да разпознаят едно в друго нещо вълнуващо, мистериозно и странно привлекателно. Уникалността на другия човек е поразителна и блести във всички цветове, а човекът показва всичките си ресурси и сияещи аспекти. Подсъзнанието идентифицира в един и същи момент общите нагласи и на двете страни – една мистерия достойна за изследване.
С този импулс тези двамата скачат от разстояние, което е колкото между две планети и се отварят за потока на новосъздадената енергия. Хормоните заливат организма, съзнанието се стеснява, а еуфорията взима връх. Тази фаза се характеризира с частични явления на лудост и възторг, оцветяване на реалността, детско пресилване и силна ирационалност. Очевидно, съзнанието има нужда от това преливане на сокове и емоции, за да се откаже от своите възражения и страхове срещу чуждото същество и да изключи контрола на ума. Във всеки случай, ние сме в състояние на пълна еуфория и романтична любов.
В същото време се активират образи – идеалът за вътрешния партньор от противоположния пол (вътрешната жена за мъжа, вътрешния мъж за жената) се проектират върху партньора, за да го идеализират. Цялата проективна енергия е фокусирана върху него/нея. Всички други части, включително (включително личността на партньора) отиват на заден план. Проекцията е взаимна и връзката става заплетена.
Този процес става още по-сложен, тъй като родителите, братя сестри и други значими хора от детството, както и предишните партньори също са заплетени в играта на проекция.
Изображение: https://boro.gr/
Из „Из учебно ръководство към ИИР по „Интегрално консултиране“
