Сърцето е седалището на нашите привързаности и непривързаности. Ако сърцето е привързано, то вижда само точката, към която е привързано, но ако сърцето е свободно – ако е чисто, ако се върти – то то е като радарен лъч, чийто обсег е безграничен. Можем да кажем, че сърцето ни е свободно, ако имаме висока интелигентност, близка до чисто съзнание.
Ние сме програмирани да бъдем по-висши същества. Нашата крайна съдба е вечната свобода и блаженство. Това е значението на истината „Човекът е най-висшето създание“. Ние сме програмирани да търсим щастие, а щастието е състояние на хармония, в което няма желания, привързаности или чувство на провал. Това е едно съвършено, просто, радостно, спонтанно съществуване във Вечното присъствие.
Сърцето ни ни позволява да знаем какво смущава и какво успокоява умовете ни. Нашият интелект използва нашите емоции и в крайна сметка ръководи действията ни, така че да сме най-малко ранени външно и вътрешно. В крайна сметка, сърцето ни става толкова здраво свързано с „лъча“ на Реалността, че ни позволява да действаме в пълно съответствие с Повелите и в цялостно отдаване и хармония. В крайна сметка наистина ще придобием знание.
Източник: Шейх Фадлала Хеери от книгата „Началото на края“
Изображение: https://pixabay.com/bg/
