Въпросът: „Какво е човечество?“, на пръв поглед изглежда банален, съвършено очевиден и ненужен. Ако проверим по-дълбоко представените тези за произхода на човечеството, ще установим непълнота, неяснота и преплитане на понятия. Изказани са множество догадки и хипотези за произхода на човека. Еволюционната теория ни убеждава, че хората са били примати, а преди около четири милиарда години дори са имали общ биологичен прародител с всички останали видове, включително и с растенията. Днес вече се представят публично различни теории за древните астронавти, в които се описва заселване на хората от представители на различни извънземни раси.
За да се даде отговор на въпроса какво е човечеството, не е достатъчно да съберем всички познати ни народи от Древността до днес. Всички култури са съставени от хора, но това не означава, че техните общества са действали и действат в интерес на човечеството. Културните особености на един народ и една цивилизация са важно историческо наследство за това как даденият народ е третирал човечеството. Това личи от социалния модел, правната система, отношението към различни групи хора от този народ или извън него. Следователно става въпрос за два различни, взаимно обвързани, групови субекта – единият е народът, а вторият: човечеството.
Разглеждането на човечеството като самостоятелен правен субект със свой правен интерес е сравнително нова концепция, която се явява естествено продължение на процеса на хуманизирането на правото и международните отношения през последните десетилетия. Това хуманизиране включва най-вече признаването и защитаването на човешки права и свободи, както и поставянето им като основополагащи норми в голяма част от правните системи на много държави. Независимо от тази положителна посока на развитие на цивилизацията, водещата движеща сила в нея все още е службата на егото. Средствата и методите на организиране на държавата са в несъответствие със службата на цялото и със съблюдаването интересите на всички участници.
Какво е правното положение на човечеството в настоящето?
В съвременното международно право срещаме термина „човечество“ в едни от най-важните международни договори: на първо място в Устава на ООН; Договора за Космоса; Конвенцията за международната морска организация; Договорът за Антарктида; Договорът за неразпространение на ядрено оръжие; Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство и др. Въпреки, че се използва понятието „човечество“, липсва правна дефиниция за това какво в действителност включва то и какво е неговото правно положение.
Всяка група от хора, независимо дали съществува като юридическо лице, или не, представлява обективиране на определена общност. Тя има своя социална програма, която желае да реализира и свой интерес, който защитава. Способна е да организира своите членове и си взаимодейства с други групови общности, за да осъществява целите си и да изпълнява своята мисия, с която е създадена.
На тази основа, когато сравняваме отделните групи от хора, ясно виждаме, че човечеството е основополагаща общност, без която не биха съществували всички народи, държави, религиозни организации, дружества, партии, университети, клубове, семейства и т.н. Нито една от изброените общности на този етап на развитие не може да съществува без хора. Това означава, че интересът на човечеството следва да бъде поставен по-високо в йерархията на груповите интереси в сравнение с тези на изброените общности. Следователно действията на всички общности от хора не следва да са в нарушение на интересите на човечеството.
Можем да изведем следната дефиниция за човечеството:
Човечеството е първична общност, която включва в себе си всички човешки същества, които са живели, в момента живеят или ще се родят. Човечеството разглежда всеки човек като уникално свое проявление, което е равно по значимост с всички останали.
Тази дефиниция ни дава общите характеристики на човечеството и довежда до важния извод, че сборът на всички държави, нации и народи не съставлява човечеството, няма представителна власт за човечеството и не може да бъде израз на интереса на човечеството. Нито ООН, нито така наречената международна общност, нито една международна организация, неформална структура и нито една държава нямат право юридически и политически да представляват човечеството. Нещо повече, към момента нито един от тези субекти не се е задължил да съобразява интересите си с този на цялото човечество и много от тях го пренебрегват и нарушават.
Ако разгледаме ООН като правен субект, то тя е международна организация, в която се съгласуват национални интереси. Аритметичният им сбор в никакъв случай не следва да е тъждествен на интереса на цялото човечество. Типични примери за разминаване между двата вида интереси(сборът на националните и този на човечеството) е начинът на използване на околната среда, нехуманното третиране на групи от хора, експлоатирането на природните ресурси, без да се съобразяват с бъдещите поколения на човечеството, воденето на война между народи.
Така например целите на ООН, описани в стратегическия документ „Цели на хилядолетието“ предвиждат да бъде намален наполовина броят на населението без достъп до подобрен воден източник.
Подобна цел не отразява холистичната визия на човечеството и демонстрира слабостите на международна система в служба на егото, в която националните и корпоративните интереси се преследват в нарушение на интересите на човечеството. От гледна точка на човечеството достъпът до чиста питейна вода за всички хора е основна потребност, която трябва да бъде удовлетворена приоритетно, преди икономическите ресурси и човешки усилия да бъдат използвани за каквито и да било други цели. Постигането на определено съотношение или статистически приемлив резултат, какъвто ООН желае, също не е измерител за хуманност, който може да бъде достоверен и приемлив за човечеството. Това е така, защото смъртта на бедстващи хора, които нямат достъп до чиста питейна вода, ще е в полза на подобряване на тази статистика, но ще е в противоречие с интереса на човечеството.
Този документ на ООН, който е насочващ за глобалното управление в света, ни демонстрира, че целите, които си поставя тази международна организация, не са задължително в съответствие с интересите на човечеството. По-важното в случая е, че дори и да са хуманни голяма част от целите, ООН не притежава реални правомощия да ги осъществява, както и да следи за тяхното прилагане, тъй като държавите са основните субекти на международното право, а те са превърнали ООН във форум за преговори.Всички държави експлоатират ресурсите на своя територия, както и ресурсите общо наследство на цялото човечество(космическото пространство и морското дъно) в зависимост от собствената си национална политика за опазване на околната среда и политика на развитие. Икономическите ползи от тези ресурси се разпределят на пазарен принцип, което не означава, че са облагодетелствани в еднаква степен всички хора и ще бъдат опазени ресурси и за бъдещите поколения.
Друг пример за съществено противоречие между националните интереси и интересите на човечеството е прибягването до военни действия за разрешаване на международни спорове. От гледна точка интересите на човечеството всяка война е неприемлива и крайно нежелана, тъй като загиват хора, без значение от тяхното гражданство, политически възгледи, религиозни убеждения и т.н.
Изображение:http://newagecitizens.org/
Материалът подготви: Красимира Златева
