Самонаблюдението е самокоригиране! Ако си способен да наблюдаващ себе си безпристрастно, автоматично ще се самокоригираш. Самонаблюдението е лечение… естествена последица от отделянето, откъсването, наложило се между наблюдателя и наблюдаването.
Самонаблюдението позволява на човек да види всичко, което го държи прилепен към конвейерната лента на света – отживели понятия и представи, чувство за вина, предразсъдъци, отрицателни емоции, мрачни пророчества… То е въпрос на отделяне, дехипноза, пробуждане.
И най-минималното прекратяване на хипнотичния ефект, който светът оказва върху теб, би разбил на пух и прах всичко, в което някога си вярвал, и би нарушило привидното равновесие и илюзорната сигурност на живота ти.
Ето защо повечето хора, никога няма да могат да наблюдават себе си. Да дистанцираш сам себе си от описанието на света, макар и за един миг… е услие твърде непосилно за по-голямата част от човечеството.
Накарай Наблюдателя в теб да се задейства!Самонаблюдението е кончината на отрицателните мисли и емоции, които винаги са управлявали живота ти. Ако започнеш да се вглеждаш навътре в себе си, ще започнат да ти се случват правилните неща, а неправилните постепенно ще изчезнат. Никой не е в състояние да направи това сам.
Ако се срещнеш със себе си, с лъжата си, ако се впуснеш в лабиринта на същността си, без прецизна подготовка, ще се погубиш. Самонаблюдението е само началото… И няма да е лесно.
Миналото на обикновения човек… човекът, който все още не предприел първите стъпки към целостта на Същността си, е осеяно с бодли. И те ще го закачат и при най-беглия опит да се завърне в себе си, за да го промени.
Из заветите на Мечтателя в „Школата за Богове“ На Стефано Д’Анна /Elio D’Anna
