Всяка структура, всяка организация, всяка програма има нужда от нещо като „фризьор“. Някой, който да поддържа формата, да изравнява краищата, да маха „цъфтежа“. Иначе, хаосът си пуска косата… и после — чупи гребена.
Помисли:
-
Кога последно „подстрига“ някоя от системите си?
-
Имаш ли нужда от нова прическа в ежедневните си навици?
-
Колко често се оплиташ в собствената си структура?
🌙 Врата към Лунната стая
или: какъв гребен използваш за вътрешната си структура
В Лунната стая се вижда друго. Там забелязваш как практиките отразяват състоянието ти.
Погледни една обикновена сутрин:
-
Дали сресването ти е бавно, с внимание, или е бързо и с досада?
-
Дали поддържаш реда от грижа — или от страх, че нещо ще се разпадне?
Тук въпросите не са за организацията сама по себе си, а:
-
Какво казват действията ти за начина, по който се свързваш със света?
-
Какви „подстрижки“ си правиш — без да осъзнаеш, че режеш част от себе си?
-
Имаш ли нужда да си пуснеш косата — буквално и преносно?
- 🪶 Погалване с перце:
Ако се чувстваш „разпилян“, не винаги значи, че си разхвърлян. Може просто да си в творческа фаза.
Но все пак… сресай се поне за срещата със себе си.