Агресия, гняв, омраза отхвърляне, възмущение… познати на всички ни емоции. Християнският общочовешкият ни морал изискват от нас да се борим срещу всички подобни „негативни“ и „лоши“ аспекти от характера ни. Съответно хората полагат усилия да изолират тези черти от характера си, вместо да ги интегрират. Това отчуждаване на части от същността ни, сякаш става възможно, на всъщност те пак си остават наши. Ние ги изтласкваме от съзнанието, но те се появяват в околната среда. Сякаш се разделяме с тях, но ги виждаме навсякъде около нас. Когато разглеждаме другите хора и се ужасяваме от лошото, което виждаме в тях, ние всъщност безпогрешно се оглеждаме в огледалото на собствените си души. В психологията този процес се нарича „проекция“. Проектираме всичко потиснато, неосъзнато.
Следователно за физическото ни и психичното здраве на Егото е потребно да възвърнем собствеността и да реинтегрираме това „лошо“, отчуждено от същността ни. Когато го направим, откриваме нещо много странно: след като се реинтегрират, същите отрицателни черти, които с голямо нежелание сме разпознали в себе си, хармонично се балансират от положителните ни характеристики и загубват своя привидно „лош“ цвят. В действителност отрицателната склонност към агресия и омраза, придобиват жестоката и зла същност, едва когато ги отчуждим и отделим от балансиращата ги положителна склонност към любов и приемане и ги захвърлим в околната среда. Там… изолирани от балансиращия ги контекст, те действително могат да се проявят като жестоки и деструктивни.
И когато погрешно си въобразяваме, че тези демонични черти съществуват реално в околната среда, вместо да осъзнаем, че съществуват вътре в нас, като необходим и неизбежен противовес на конструктивната положителна част от същността ни, ние реагираме с цялата си жестокост и ярост. На колективен план това е в основата на кръстоносните походи в миналото, избиването на „вещици“ в името на тяхното добро, войните в „името на мира“, инквизицията, в името на „спасяване на душите“.
Накратко, тъй като отчуждената и проектирана склонност бива отделена от уравновсяващияя контекст и започва да живее свой собствен живот, тя е възможно да придобие демонична същност, способна на разрушителни действия. Същата тази склонност, реинтегрирана и поставена поставена да балансиращата я позитивна склонност., придобива добра сътрудничеща същност.
ъл… ако искаме да да приличаме на Христос, ще ни се наложи да се сприятелим с Дявола. Нещо повече – ние рядко осъзнаваме, че положителните и отрицателните черти не само се уравновесяват, когато са интегрирани, но че те са – както и всички противоположности – са си взаимно необходимо. Злото, интегрирано не само, че е в хармония с доброто… но е и необходимото условие за съществуването на доброто… „
Из „Спектър на съзнанието“ – Кен Уилбър
______
Позитивната нагласа не е да си фиксираме вниманието само в онова, което считаме за „добро“, а да търсим и виждаме и малкото добро в „лошото“. Тогава осъзнаваме, че и в голямото добро винаги има и малко „лошо“. В изследването на светлото в нас, ние ще намерим тъмнина и в изследване на тъмното, ще открием нещо светло.
За това… нека позволим на Мрака и Светлината да танцуват своя божествен танц ВЪТРЕ В НАС…
Защото по думите на Рилке: „Ако дяволите ме напуснат… страхувам се, че и ангелите ще сторят същото“
Споделено с обич и благодарност!
