Дали съществува една единствена хипотеза, призната от всички нас за истина, или както всяко нещо в света, и тя се променя, разширява и еволюира?

В съвремието сме свидетели на красиво опакована информация, поднесена от признатата наука, официалната религия, медицина, образование, медии като единствено възможна истина, но дали това е цялата истина или част от нея, или въобще няма нищо общо с истинността в идеята на твореца, сътворил света и нас по свой образ и подобие. Истината, погледната през призмата на хора на различно ниво на осъзнаване към определен момент на тяхната лична еволюция и нивото на колективното развитие, изглежда по различен начин. Колкото по-опитна е душата, толкова по-разширено е съзнанието на човека. Ние виждаме фрагменти от истината за структурата на битието, за Вселената и Бога, за себе си и света, в който живеем.

До много скоро знанието за съществуване на различни измерения е било известно на малцина, но вече се създава критична маса, която да трансформира системата от старите вярвания и да доведе нови нюанси на истината в новото знание, което да остане константа за дълъг период от време. Колкото по-голяма част от човечеството достигне до това ниво на осъзнаване и работи за повдигане на вибрацията на цялото, толкова по-мащабно, бързо и без сътресения ще започнат и глобалните промени в хармония с преструктурирането на стария свят. Новото, разширено, обогатено знание ще се превърне в константа, в истина, за дълъг период от време. Това обаче не е краят. Идва следващ момент на качествено натрупване на енергията от опитност, вибрираща на нова честота. Следва квантов скок и отново еволюция. И така безкрай…

Знанията на човечеството, стабилизирани в момента, са само част от истината за битието, Вселената и Бога, за нас. Те се приемат за достоверни, защото именно сега са необходими в изграждането конструкцията на света, какъвто ни е известен. Поради тази причина се смятат за валидни за вечни времена, но те ще изиграят своята роля до момента, в който натрупването се превърне в трамплин за поредния квантов скок на еволюцията във Вселената.

Факт е обаче, че божествената истина живее във всеки един от нас. Тя не се нуждае от посредник, особено след определено ниво на осъзнаване на личността и задълбочаване на връзката с душата. Тя не е подвластна на дуалистичните ни представи за добро и зло, за правилно и погрешно, за любов и страх. Тя просто Е. Съдържа се във всяка клетка, във всеки наш атом и се активира при разгръщане на информационните пакети, представляващи сегменти от ДНК спиралата ни.

Истината за нас е безкрайна, непрекъснато променяща се и еволюираща, независимо че в определени етапи от развитието си създаваме системи от методично организирано знание, чиято задача е да помогне да преминем на следващия етап от своето разгръщане, а не да зациклим, борейки се да защитим ненужните вече на нас самите и човечеството парадигми. Борбата да докажем определени факти е безсмислена. Субективизмът и индивидуалната ни творческа природа винаги видоизменят възприятието според характеристиките на наблюдаващото съзнание. То от своя страна носи собственото уравнение на живота си, в който мотивите и силата, движеща еволюцията на всяко живо човешко същество, имат различни качества и създават реалност, резонираща с тях.

Автор: Милка Кьосева|https://www.facebook.com/milka.kyoseva

Откъс от книгата „Уравнението на живота ни

Снимка на Peter от Pixabay

Материалът подготви: Красимира Златева

Може да харесате още ..

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *