Човек “разполага” съществуването, действията и делата си, в дни, т.е. във времеви “отрязъци”, които са относително обособени и завършени. Всичко, което става (или се случва) в живота ни, става или се случва в периодите на будно съществуване, в този или някой друг ден. Ако ни липсва разбиране за конкретното – денят – то с това всички наши представи и разбирания за общото – съществуването, действията, делата, животът – “увисват във въздуха”, оказват се изтръгнати от почвата, от която така или иначе са израсли.
Поредицата от всички дни, в която се разгръща животът ни, наричаме всекидневие, което потвърждава значимостта на деня като “конституивна единица” на всекидневността, а оттук и на битието на човешкото същество, преизпълнено с живот и стремящо се към неговата истина в… много дни, които съставят нашия земен път. Казано е, че “Ден деня сменява” (Dies truditur die) – думи на Хораций – и това не бива да бъде забравяно.
С оглед на това целостта от дни, обособена от периодите на будност, може да бъде уподобена на “голям ден” на живота, който също си има своя изгрев, своето “пладне”, своите вечер и залез, съответстващи на определени възрастови периоди с конкретен жизнен смисъл. Денят, накрая, е светлата част на съществуването, в която светът е налице заедно с будния човек, поставен в него и “разчистващ сметките си” с него. Това не означава, че нощта е лишена от екзистенциални измерения, но те са твърде различни от деня на будния човек, с които ни предстои да се занимаем, да си дадем отчет – за да проясним разбирането си за техния значим смисъл.
Длъжни сме, давайки си отчет за всичко, което “принадлежи” на човека – воля за живот, душа, свобода, време и т.н. – да погледнем на деня в неговата екзистенциална цялост, а значи и да проникнем в структурата му, да прозрем най-вече начина на структуриране на деня и повседневността.
Линк към оригиналната публикация: https://integral-art.press/wp-admin/post-new.php
