Вселенският закон: Принцип на всичко, което е!

  • Стремежът към каквото и да е, се проявява едновременно с неговата противоположност (на същото това каквото и да е и на същият този стремеж) и единствено фокусът (върху някоя от противоположностите) определя характера на резултата. Ако няма фокус, всичко остава възможно.

Докато едно нещо е непознатo, непроверено и неизпробвано в продължение на достатъчно „голям период от време“, никое проявление не може да регистрира неговото съществуване. Това означава, че какъвто и да е този принцип или закон, той няма да е познат. Така можем да го определим като Закона, който не е познат.

Чрез този фокус се определя начинът (Пътят), по който да се задвижи потенциалът (Източникът), за да се реализира съответната действителност (реалност). За това самията фокус определен във Вселенския закон, може да бъде интерпретирам по следния начин:

  • Аз съм и Пътят, и Източникът, и Животът, и Силата, която ги допълва и им се противопоставя…

Според принципа, от който нищо не се изплъзва:

  • самопротивопоставянето на нищото го превръща в нещо;
  • нещото, което се самопротивопоставя в себе си, образува своите две противоположности, за да изживее рамките на собственото си ограничение:
  • фокусирането, върху която и да е противоположност като акт на действие(движение), определя резултата.

Какво е фокус?

Фокусът е триединно едновременоно проявление на действителността, чрез трите стъпки:

  1. Мислене -актът на самопротивопоставяне на нищото в самото себе си до превръщането му в нещо – Източник, Потенциал, Основа и База, върху която стъпваме чрез задвижване на този потенциал.
  2. Решение – твърдо и категорично построяване на схемата за осъществяване на дифракционна решетка с цел проявяване на мисленето.
  3. Практическо действие – в момента, в който сме се фокусирали върху онова, което правим или планираме да правим, е редно да осъзнаем, че винаги ще има резултат. Този резултата е проявление със съдържащите се в него противположности. В зависимост от заложеното, фокусът и действието, резултатът ще е едната или другата полярност в ограничението на този резултат.

Щастието е в пътя, ане в резултата. По този път ние реализираме или сентенцията за Пътят, Източникът и Животът… или избираме Силата, която ги допълва и им се противопоставя…

Изборът, който правим за посоката, може да е само едн – или навън, или навътре. След като сме избрали посоката, редно е да направим и решението. – и то да е ясно и категорично и еднознанчно. Всяко отлагане, оправдание, колебание, съмнение свива диапазона на ограничението и намалява възможността за реализация на решението.

Всички тези елелементи на постоянство, търпение, упоритост и отдаденост към взетото решение ни правят „влюбени“ в това решение и тези резонансни честоти разширяват диапазона на възможностите ни, увеличават притока на енергията на потенциала и резултатът е този, който сме пожелали…

Из „Енциклопедия Когиталност“ -книга първа, Ивомир Димчев

Снимка на Gerd Altmann от Pixabay

Начало Академия Когиталност

 

 

 

 

Може да харесате още ..

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *