… В началото всеки от нас е просто „Аз“.Един мъничък „аз“. Сред толкова много „ти“… Сред всички останали хора. Една едничка гледна точка – своята, сред много, много чужди.
После разбираме, бавно и постепенно с времето, че сме и „ти“ за толкова много други хора. За всички останали, които са „аз“. Започваме да разбираме, че нашата е много често чужда за тях. И се разминаваме … Като влкове по гарите и коловозите на Живота.
Докато един хубав ден не осъзнаем някак, че може да престанем играта на „аз“ и „ти“. Че може първо да приближим, после и обединим гледните си точки. И своите различни светове… Не че е лесно. И не че е абсолютно. Но все пак, научаваме се да бъдем „ние“, вместо „аз“ и „ти“. Заради Любовта…
…А може би първо сме „ние“ – всички заедно, в Създателя. И в неговата Мечта…
И после… се разделяме. Раждаме се за Живота, като отделни Души, като отделни същества. С отделна памет. С отделно Битие. Със свое собствено съзнание. Вече има „своето“… И вече има „ти“. Ти си другият. Не си мен…
… А аз съм само себе си. Само „Аз“.
И всъщност всеки отнас е „аз“, вътре в себе си. И ако забравим за миг, че има „ти“ – остват само много, много „аз“… Милиарди! Че и повече… Минали, настоящи и бедещи хора, които са „себе си“. Остават само „аз“-ове, ако всеки се обърне навътре, към себе си.
И всъщност това е човечеството. И така ни вижда Бог – отвътре. „Аз“. Само и единствено „аз“ и нищо друго. „Аз“ в милиарди проявления. В милиарди същества. Едно – единствено огромно „аз“. Всевиждащо с милиарди очи, и изпълнено с милиарди съзнания…
И цялосто някак. Просто АЗ.
Кристина Митева, “ Слънчогледите се прераждат в слънца„
Блогове на Кристина Митева: http://www.oneofusshares.com/
https://kristinamiteva-writer.blogspot.com/
ФБ страница: https://www.facebook.com/Slanchogledite
