… В началото всеки от нас е просто „Аз“. Един мъничък „аз“. Сред толкова много „ти“… Сред всички останали хора. Една едничка гледна точка – своята, сред много, много чужди.

После разбираме, бавно и постепенно с времето, че сме и „ти“ за толкова много други хора. За всички останали, които са „аз“. Започваме да разбираме, че нашата е много често чужда за тях. И се разминаваме … Като влакове по гарите и коловозите на Живота.

Литературен блог на Кристина Митева

Докато един хубав ден не осъзнаем някак, че може да престанем играта на „аз“ и „ти“. Че може първо да приближим, после и обединим гледните си точки. И своите различни светове… Не че е лесно. И не че е абсолютно. Но все пак, научаваме се да бъдем „ние“, вместо „аз“ и „ти“. Заради Любовта…

…А може би първо сме „ние“ – всички заедно, в Създателя. И в неговата Мечта…

И после… се разделяме. Раждаме се за Живота, като отделни Души, като отделни същества. С отделна памет. С отделно Битие. Със свое собствено съзнание. Вече има „своето“… И вече има „ти“. Ти си другият. Не си мен…

… А аз съм само себе си. Само „Аз“.

И всъщност всеки от нас е „аз“, вътре в себе си. И ако забравим за миг, че има „ти“ – остават само много, много „аз“… Милиарди! Че и повече… Минали, настоящи и бъдещи хора, които са „себе си“. Остават само „аз“-ове, ако всеки се обърне навътре, към себе си.

И всъщност това е човечеството. И така ни вижда Бог – отвътре. „Аз“. Само и единствено „аз“ и нищо друго. „Аз“ в милиарди проявления. В милиарди същества. Едно – единствено огромно „аз“. Всевиждащо с милиарди очи, и изпълнено с милиарди съзнания…

И цялостно някак. Просто АЗ.

Кристина Митева, “ Слънчогледите се прераждат в слънца

Блогове на Кристина Митева: http://www.oneofusshares.com/

https://kristinamiteva-writer.blogspot.com/

ФБ страница: https://www.facebook.com/Slanchogledite

Снимка на 8926 от Pixabay 

Слънчогледите се прераждат в Слънца * Кристина Митева

Може да харесате още ..

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *