Когато нова технология навлезе в културното поле, тя не просто променя начина, по който действаме — тя трансформира начина, по който мислим, усещаме и възприемаме себе си. AI не е просто инструмент, а културен феномен. Той вече влияе върху езика, идентичността и междуличностната динамика. GPT, като популярна форма на взаимодействие с AI, се е превърнал в културен обект – за някои вдъхновение, за други – заплаха.
Нараства усещането, че технологиите все по-често влияят върху вземането на решения, които традиционно принадлежат на човека. Алгоритмите се вписват в образователни, социални и здравни системи, оформяйки колективните навици и норми. Това води до преместване на авторитета – от човека към системата.
Създава се и нов вид културна идентичност – дигиталната личност. Начинът, по който се представяме онлайн, все повече влияе върху нашето самовъзприемане. AI ускорява този процес чрез персонализация, поддържане на илюзията за разбиране и моментална обратна връзка.
Но тази „взаимност“ е еднопосочна. AI не съпреживява. GPT не помни. Симулираната емпатия е повърхностен ефект на езиковия модел. Колективната психика обаче я възприема като реална — на ниво преживяване. И точно тук се отваря въпросът: дали културната интеракция с AI не препрограмира самия образ на човека за себе си? Ако доскоро човекът се е изграждал през отношенията си с други хора, с природата и със символите на културата, днес той все по-често се оглежда в дигитален модел, който не го разбира, но го отразява. Този процес може да измести източника на идентичност от живото преживяване към изкуствено структурирана обратна връзка. Когато се свикне с това отражение, възниква рискът човек да се адаптира към машинния отговор, вместо към вътрешния си глас. Така новата представа за себе си може да се формира не от автентичното „кой съм“, а от симулираното „как ме вижда системата“.
Следва: