До Питагор е използвано традиционното значение за космос, с което се обозначават ред, строй, строеж и симетрия. Питагорейците въвеждат термина „космос“, като определение на космологията. Те сравняват космоса с живия организъм, който функционира по силата на собствените си свойства и вътрешни закони, благодарение на което е единно и завършено цяло, притежаващо „изначално“ движение. Оригиналното значение на Космос е всемирен порядък или процес на всички области на свързване -от материята през разума до Бога, а не просто физическата Вселена, която науката обозначава с „космос“. Космосът съдържа и биосферата (сферата на Разума), и неосферата (нов стадий в еволюцията на биосферата) и теосферата (областта на Божественото).
ПРИНЦИПИТЕ НА МОДЕЛА, КОЙТО СВЪРЗВА КОСМОСА
1. Реалността е съставена от Холони. С термина „холон“ се обозначава част, която сама по себе си е цяло и и същевременно е част от друго цяло. Всичко е Холон от един или друг вид. Всичко е само цяло/части по целя път нагоре и по целия път надолу. Дори „Цялото“ на Космоса е просто част от от цялото на следващия момент – до безкрайността. Цялото може да се анализира в контекст на съставните му части и това е напълно валидно начинание. Но тогава имаме части, а не Цяло. Но цялостта на холона не се съдържа в никоя от неговите части.
2. Всички холони имат четири фундаментални способности:
Това са четирите движещи сили на еволюцията във Вселената. Тъй като са едновременно цяло и част, всичко холони са подложени на „натиск“ в съществуването си. Натискът да бъдат цели, да бъдат част и натискът надолу -действеност, общност, трансцендентност и разпадане.
- действеност и общност – всеки притежава готовността за действие, за да съхрани своята идентичност и да поддържа цялостта си;
- трансцендентност и разпадане – ако не успее холонът да поддържа своята действеност и общност, той се разпада, като се декомпозира на подхолони;
Всички холони са подложени на четирите движещите сили: действеност, общност, трансцендентност и разпадане.
Непрекъснатият процес на себетрансцендентността създава творческите скокове.
3. Творческа поява – според този принцип, Холоните просто се появяват поради творческият напредък на новостта. Новите Холони са творчески проявления. Себетрансцендентността е вградена в тъканта на Вселената. В Космоса съществува формираща сила, или телос. Тя има посока. Отива нанякъде… Основата е Празнота, а ръководна сила е организацията на все по- кохерентни холони. Творческата проява във Вселената е Духът в действие. Какво друго може да е творчеството освен още едно име за Духа? Какво е крайната „метафизична основа“, ако не Дух. За Духа се ползва и будисткият термин „Празнота“. Духът или „Празнотата“ пораждат формата. Появяват се нови форми, нови холони – и това не става от нищото. Себетрансцендентното творчество на Духа, а не случайността създава Космоса. Това съответства на Библията и на книгата „Битие“.
4. Холария -холоните се появяват холарично; Холарията е естествената йерархия и е ред на увеличаващата се цялост. Всички процеси на растеж – от материята, през живота и разума – се осъществяват чрез естествени холарии. Цялото е винаги по-голямо от сбора на своите части, което означава, че е на по-високо или по-дълбоко ниво на организация, отколкото отделните части. Всичко еволюционни и развиващи се модели във Вселената следват холархизацията чрез процес на увеличаващи се редове от цялост и включване, което е ранжиране по холистична способност. Затова основният принцип на холизма е холарията; по висшето и или по-дълбокото измерение, осигурява „лепило“ или модел, който осигурява и свързва иначе отделни, конфликтуващи и изплирани части на кохерентното Цяло.
5. Всеки появил се холон излиза извън предела, но и включва своите предшественици – Цялото е винаги по-голямо от сбора на своите части. Частите са обхванати и ценени по един и същи начин, свързани са в общност, в споделено пространство, което освобождава всяка от тежестта на това да е фрагмент. Това започва да разкрива истинското ядро на Духа в действие, тайната на еволюционния импулс на Вселената.
ТАЙНИЯТ ИМПУЛС НА ЕВОЛЮЦИЯТА
Молекулата излиза извън предела и включва атомите. Трансендира, защото има определени появили се нови или творчески свойства, които не са просто сбор от нейните компоненти. Появяват се нови равнища на организация и те не могат да се редуцират във всички отношения до младенческите си измерения – те преминават отвъд тях. Освен това ги включват, защото младите холони са в същото време компоненти на нов холон -трансцендиране и включване. По-висшето съдържа винаги в себе си по-нисшето плюс нещо допълнително.
Има горещи спорове относно кое ниво е е „по-висше“ или „по-нисше“… Физиосферата е по-нисшето ниво на структурна организация от биосферата. Това е значението на по-висшата и по-нисшата организация. Животът е по-висш, а космосът е по-нисш. Ноосферата е по-висша от биосферата, не защото биосферата е част от ноосферата, а защото ноосферата трансцендира и включва биосферата.
Много хора си го представят обратно, защото объркват размер/обхват с дълбочина, а броят на холоните на всяко равнище е обхват. Броят на нивата на всяка холария се нарича дълбочина. Еволюцията създава по-голяма дълбочина и по-малък обхват на всяко следващо равнище. Отделният холон, следствие еволюцията си има все по-голяма дълбочина и все по-малък обхват – колективното става все по-малко и по-малко. Холонът трансцендира и включва предшествениците си – той има по-голяма дълбочина, но размерът на популацията с по-голяма дълбочина става по-малък.
Това е изразено визуално в графиките, които изобразяват еволюцията като пирамида. Там където материята благоприятства се появява живот; където живота благоприятства се появява разумът; където разумът благоприятства се появява Духът. Много хора мислят, че по-голямото е по-добро и са склонни напълно да объркат посоката на значимост, като преобръщат реда на съществуването – обръщат реалността с краката нагоре и резултатът е, че почитат по-голямото като по-добро.
Интересното е, че Вечната философия, е стигнала до същото заключение по собствен път. Бихме могли да кажем, че тя е ядрото на великата световна мъдрост. Вечната философия твърди, че реалността е велика холария на съществуване и съзнание, простиращи се от материята през живота през разума до Духа. Всяко измерение излиза извън пределите и включва своите по-младши измерения в съвместена холария., обикновено представяна чрез концентрични кръгове или сфери.
Източник: „Кратка история на всичко“, Кен Уилбър
Изображение: https://pixabay.com/