ПОСОКАТА НА ЕВОЛЮЦИЯТА – телоса на Космоса
Посоката на еволюцията – телоса на Космоса, не е случайна вероятност, а указва посока. Принципът на ред от хаоса, както често се казва. С други думи – тласък към по-голяма дълбочина. Случайността е съкрушена, появява се значение – вътрешната ценност на Космоса се увеличава с всяко разгръщане. Еволюцията има широка и обща тенденция да се движи по посока на: увеличаваща се сложност, увеличаваща се диференциация -интеграция, увеличаваща се организация-структуриране, увеличаваща се относителна автономия, увеличаващ се телос.
Това не означава, че регресът и разпадът не се появяват, напротив -разпадът е една от четирите способности на всеки холон. И не означава, че всяко краткосрочно развитие, трябва да следва тези посоки. Еволюцията повече криволичи, отколкото напредва. В дългосрочен план обаче, тя има определен телос, определена посока. Основната движеща сила на еволюцията е да увеличава дълбочината. Това е себетрансцендентният „нагон“ на Космоса – да отиде отвъд мястото, на което е… като включи станалото преди и да увеличи дълбочината си. Колкото по-голяма е дълбочината, толкова по висока е степента му на съзнание. Съзнание и дълбочина в случая са синоними.
СПЕКТЪР НА СЪЗНАНИЕТО
Има спектър на дълбочината, Спектър на съзнанието. Съзнанието е равнозначно на онова, което е дълбочина отвътре. Дълбочината е навсякъде… което означава, че и съзнанието е навсякъде. Духът е навсякъде. И с увеличаване на съзнанието, Духът все повече се пробужда. Да се каже, че еволюцията създава все по-голяма дълбочина, означава да се каже, че тя разгръща все повече съзнание.
Духът се разгръща с всяко ново трансендиране, което той освен това обема в собственото си съществуване на нов етап. Трансцендира и включва, предизвиква и прегръща, създава и обича, Ерос и Агапе, „разгръща“ и „обема“. Тъй както Вселената има посока, самите ние имаме посока. Има смисъл в движението, вътрешната ценност в прегръдката.
Както казва Емерсън, ние лежим в скута на огромна интелигентност, чийто друго име е Дух. Има една тема, която е гравирана в изначалното лице на Космоса. Има модел, написан на стената на Нищото. Има смисъл във всеки негов жест, грация във всеки поглед. Ние – и всички същества като такива – сме потопени в този смисъл, носим се по течението на внимателна и фундаментална ценност, крайно значение, вътрешно съзнание. Ние сме плът и кръв от тази необятна интелигентност, този дух в действие, този творящ Бог.
Не е нужно да мислим за Бог, като за някаква митична фигура извън постановката, която ръководи представлението. Нито пък трябва да си го представяме просто като някаква иманентна Богиня, изгубена във формите на собственото си сътворение. Той е иманентен в самият процес, преплетен е в самата тъкан на Космоса. Духът е навсякъде трансцендентен на собствените си творения и във всеки момент пораждащ нови. Духът в нас е поканен да започне да осъзнава себе си. Дълбочината се увеличава от подсъзнание към себе съзнание към свръх съзнание по пътя на собственото си шокиращо осъзнаване – в крайно единЕние със сияйното Всичко.
Какво мислите? Налудничаво ли е това? Мистиците и Мъдреците луди ли са? Защото всички те ни разказват варианти на една и съща история? Историята на пробуждането и откриването, че вие сте едно с Всичко по безвременен вечен и безкраен начин. Въможно ли е еволюционната последователност наистина да е от материя към тяло -разум-душа-до Дух, всяко от които трансцендира и включва, всяко от които да е с по-голяма дълбочина, по високо съзнание и по-широка прегръдка. И на най-висшите етапи от еволюцията може би – просто може би -съзнанието на човека наистина докосва безкрайността -цялостната прегръдка на целия Космос – Космичното съзнание, което е Дух, събуден за истинската си природа.
Е, най-малкото е правдоподобно. Кажете ми тази история, пята от Мистици и Мъдреци по целия свят, по-луда ли е от историята на научния материализъм – а именно, че цялата тази последователност е приказка, разказвана от идиот, пълна с празни думи, неозначаваща абсолютно нищо. Коя от тези две истории звучи абсолютно побъркано.
И ми кажете какво мислите? Аз смятам, че Мъдреците са растящият връх на тайния импулс на еволюцията… Мисля, че те яздят ръба на светлинен лъч, който се е впуснал към среша с Бога. Мисля, че те са потопени във Всичко и Космосът пее с техните гласове, а Духът грее през техните очи… И в това изумяващо осъзнаване гласът на Мъдреца става ваш глас, очите му стават ваши очи и сте запалени с огъня на едно ново съзнание… Разпознавате лицето си в огледалото на Космоса. Вашата идентичност е наистина всичко и вие вече не сте част от този поток, а сте този поток с Всичко, разгръщо се не около вас, а вътре във вас. Звездите вече не светят ей там, а тук вътре. Свръх нови се появяват в сърцето ви и слънцето свети вътре в съзнанието ви. Трансцендирате всичко и прегръщате всичко.
Цялата игра – този кошмар на еволюцията – е незавършена и вие сте точно там, където сте били преди началото на представлението. С внезапния шок на крайно очевидното да разпознавате Първоначалното си лице – лицето, което сте имали преди големия взрив, лицето на крайната Празнота, усмихващо се като цялото създание и пеещо като целия Космос. То е цялото недовършено в този първичен поглед и всичко, което е останало, е усмивката и отражението на Луната в тихо езеро късно вечер в кристално ясна нощ.
Из “ Кратка история на всичко“, Кен Уилбър
Изображение: https://pixabay.com/