Природата на цялото

„Под и зад Света на Времето, Пространството и Промяната, винаги се открива Субстанциалната реалност -фундаменталната истина“ Кибалион
Според херметичната представа за Цялото , което е познато още като Бог, Господ, Твореца, Брахман, т.н. се оказва невъзможно то да бъде дефинирано.

Но макар и природата му да е непознаваема, съществуват няколко неоспорими истини:

  • Цялото е цяло, защото нищо не съществува извън него, иначе Цялото нямаше да бъде Цялото
  • БЕЗГРАНИЧНО, защото нищо не може да постави граници на Цялото, тъй като няма нищо извън Него.
  • БЕЗКРАЙНО във времето, винаги трябва да е съществувало, тъй като няма нищо друго, което да е могло да го създаде някога. Нищо не може да съществува без, или извън Цялото и нещо никога не може да бъде създадено от нищо.

Тъй като всичко съществува в Цялото, то пространство не може да съществува извън него. Цялото не може да бъде и разделено или отделено, тъй като няма да бъде цяло. Трябва да бъде непроменливо в своята природа, тъй като не съществува нищо, което да е способно да да я промени, както и не съществува нищо, което да може да задейства промяна в него.

  • Цялото не е енергия, не е материя, не е ум, То е източникът на всички тези неща.
  • Цялото е Сътворителят на всичките 7 херметични закони, но не е подлежащо на тях, докато всичко останало е.

Тази херметична перспектива относно Източникът ни разкрива, че той е безкраен, абсолютен, вечен и постоянен в природата си. За да може някой да бъде способен да му придаде характеристики, или да опише ЦЯЛОТО, то той трябва да съществува извън него, тъй като това е единственият начин да се разгледа нещо в неговата цялосност.

Но тъй като е невъзможно нещо да съществува извън Цялото, то Цялото е било, и ще остане, вечната загадка.

Според Херметизима, тъй като Вселената е ментална и ние сме част от нея, то ние съществуваме в ума на Цялото. Героите в творбата на автора съществуват в неговия ум, и въпреки че всички герои са създадени и се намират в един и същ източник, всеки един от тях е различен от другия.

Подобно, ние съществуваме в ума на Цялото. Всеки един от нас притежава свое сoбствено изживяване, има свои собствени характеристики, бидейки главния герой в собствения си живот. Тези факти обаче не променят фактът, че не можем да заявим, че ние самите сме Цялото, защото това би означавало героят в историята да твърди, че е авторът.

Но следвайки Принципът на противоположностите, можем да разгледаме това твърдение от обратната гледна точка. Тъй като ние съществуваме в Него, то тогава Цялото трябва да съществува и в нас. Всеки автор създава своите персонажи спрямо своя собствен ум, своите собствени представи, своите собствени идеи и възгледи, следователно природата на автора съществува в цялата история. Подобно, ние заедно с всяко едно друго нещо в Сътворението, представляваме част от природата на Цялото.

„Устните на Мъдростта са затворени, освен за ушите на Разбирането.“

Източник: Кибалион -от Тримата посветени

Вижте още:

Трансмутация

Космогония

Седемте долини на Познанието

Херметични принципи

Системни принципи

T0T Хермес Трисмегист

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *