Интегралната психология е най-авангардното направление с холистичен подход , базирано на интегралната теория, разработена от Кен Уилбър, който идентифицира Интегралната Психология като „интегрално поле на съзнание“ което проявява качества като „…познание, единство и хармония, холистизъм, динамичен диалектизъм, или универсален интегрализъм…“. Същността на интегралната теория и на интегралната психология е да се създаде глобална психология, при която прозрения на запада и изтока да се обединят – брак между науката и духовността.
Черпейки от извора- и от Изтока и от Запада, от древността до наши дни, – Уилбър създава психологически модел, който съдържа вълните и теченията на развитието, състоянието на съзнанието и аза, изследва движението на всяко от тези неща от несъзнаваното през самосъзнанието до свръхсъзнанието.
Интегралният подход предлага много по-умна, много по-добре информирана и премислена версия, в която нищо не отива в кошчето за боклук, а по-скоро всичко е интегрирано.
Еволюцията не е сляп процес, тя представлява творческо разгръщане на Духа, което се случва едновременно в четирите измерения, на които е базирана квадрантната теория на Кен Уилбър. В личния и в колективния вътрешен свят и в личния и колективния външен свят. Интегралната Психология ни учи да разбираме тези измерения и тяхното използване във всякакъв вид работа с хора. Като пионер на трансперсоналната психология през 70-те години Кен Уилбър успява да опише четирите универсални етапа на духовно развитие – от обикновеното, ежедневно състояние на съзнанието до пълното пробуждане – просветлението. Тези четири етапа се наричат психичен етап, етап на фините преживявания, каузален етап и не-дуален етап.
Тъй като имаме модела на Уилбър за четирите етапа на човешките духовни преживявания по целия свят, ние можем да разберем към кой етап на осъзнаване принадлежи дадено преживяване. Можем също да видим кои духовни практики и традиции са предназначени да предизвикат дадено състояние или етап. Постмодерният човек (обичайно с този израз сме обозначени ние), който е отишъл отвъд материалистичната модерност и отново търси духовността, се среща с много идеи и практики от духовните традиции – йога, дихателна работа, дзен медитация, суфи практики, шамански пътувания и т.н., но няма карта на своето съзнание и съответно е много дезориентиран и объркан. С интегралната психология ние най-накрая можем да предоставим на хората ценна карта на тяхното собствено съзнание, която включва всички духовни преживявания, включително най-висшето пробуждане, потвърдени от такива велики традиции като шаманизъм, йога, будизъм и християнски мистицизъм.
След като Уилбър описва четирите духовни етапа, наречени още трансперсонални, той продължава с интегриране на пред-его и его етапите, с други думи пред-персоналния и персоналния етап на развитие, и получава цялостен модел на еволюцията на съзнанието. По този начин Уилбър надраства трансперсоналната психология и формира новата дисциплина „Интегрална Психология”.
Една наистина Интегрална психология ще прегръща непреходните прозрения на предмодерните, модерните и постмодерните източници. Започвайки с предмодерните и традиционните източници, най-лесният достъп до тяхната мъдрост е чрез т.нар. Извечна философия, която е общото ядро на великите световни духовни традиции. Още по темата в статията „ВЕЛИКОТО ГНЕЗДО НА БИТИЕТО„.
