Всяка душа е акордирана от Твореца изначално. Настроена е да живее по законите на доброто, да твори красота, да се стреми към съвършенство, към висшата вселенска хармония. Човекът в условията на материалния свят е нарушил тази фина настройка. Акордирането цели да се възобнови „образа и подобието Божие“ и е един непрекъснат и безкраен процес. Енергията на душата не може да бъде в покой, движението е нейна характеристика. Всичко идеално има и материален енергиен израз.

Единици хора възприемат напр. формата и цвета на аурата. Акордираната душа има „отворени сетива” да улавя сигнали, непознати за другите. Пред нея няма бариери за измеренията, където душата придобива различна опитност. Познати са практики, чрез които душата изкуствено се настройва да възприема информация, непостижима за обикновения човек. Една от тези практики е т.нар. отваряне на чакрите. Акордираната душа сама работи върху чакрите и намира различни проявления в сетивния свят. Насилственото отваряне е опасно, тъй като няма съответствие между развитието на духовното и физическото тяло.

Естествените начини за акордиране на душата са: общуване с природата и красотата, молитвата, чистата мисъл, прошката, медитацията, духовните практики и Любовта. Фината настройка на душата зависи и от чистотата на тялото. Животът в чистота, както и чистата храна, са необходимо и важно условие за това. Молитвата ни е дадена за хармонизиране. Тя има смисъл, ако се произнася с вяра, а не механично. Вибрациите на нейните думи настройват душата към първоначалното ? звучене. Молитвата чисти душата, тя е своеобразна духовна баня. Чистата мисъл има фино трептене. Чистите души се разпознават и привличат в общия стремеж да се слеят с Божественото, защото съзнават, че са частици от Цялото, от Бога. Дисхармоничните, напротив, имат стремеж да доминират, да властват и обсебват. Чистотата определя вибрациите, които са показател за качеството на излъчваната енергия. Затова най-точна е енергийната характеристика на душата.

В Божествения план е заложена доброволната еволюция до пълно сливане със Съвършенството. Но в нашия триизмерен материално-сетивен свят са познати и инволюцията, както и застоя. Ние вървим в свободно избраната посока. Онова, което определяме като грешна посока, понякога е много полезен урок за душата. В този смисъл, Божият план не изключва потенциалното зло, което работи за доброто. Чрез двете сили Творецът акордира душите ни. Нашият ум не всякога съзнава тези уроци, но подсъзнанието има връзка с интуицията и свои пътища да прозре онова, което убягва на ума.

Прошката лекува. У индивида невъзможността да прости е болестно състояние на духовно и физическо ниво.

Умеещият да прощава е акордирал душата си една степен по-високо. Много религии и духовни учения са разработили практики за духовно усъвършенстване – йога, тибетски ритуали, словесни и звукови мантри и други. Има различни пътища към висшата цел – съвършенството, но Любовта е най-висшият акорд, най-фината настройка. Да трептим с акордите на Любовта, ще рече да живеем в аурата на Бога.

Хората обичат с човешка любов, ангелите – с ангелска, а Космичният човек – висшите духовни йерархии – с Божествена Любов. Любовта е мярката на Бога. Светлината и фините вибрации са нейни основни характеристики. Човешката любов се различава от Божествената точно толкова, колкото човекът от Бога, а акордираната човешка душа пее в ангелския хор и се доближава до Божествения свят.

Из книгата „Религия на Любовта„, Цветана Качерилска

Може да харесате още ..

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *