Думата „обител“ е с дълбоко сакрално значение. Във физическия свят тя е за обозначение на пространство със специфична духовна атмосфера. Такова пространство е и в дълбочината на вътрешния свят, където е сърцевината на същността ни. Именно там се срещаме със себе си – опознаваме, приемаме и почитаме потиснатите части от същността, за да разпознаем себе си като цялостни. Това определя вътрешната ни обител като интегрална.
„Калем-а„ е импулса, който привнасяме с дейността си – клончето, което, ако човек прегърне и захрани със собствените си ресурси, може да израсне и роди плодове. Калем, за всеки един от нас, и калем за ЖивоРодна БългАрия