Ако можехме…
Ако можехме… да върнем времето назад, вероятно бихме живели по различен начин. Не бихме направили много неща, които определяме днес като „грешни“.
Ако можехме, само ако можехме да върнем времето… Има ли човек, който не си го е помислял?! Който не е съжалявал, за „грешните“ стъпки в живота си, да не е осъждал и любимите си хора, за техните „грешки“?!
Ако можехме, ееех само ако можехме… но задаваме ли си въпроса, какво щеше да е ако можехме?!
Тогава днес нямаше да сме това, което сме и да сме там, където сме. Траекторията на живота ни би била различна, както и траекторията на живота на много други хора, най-вече на любимите ни – съпруг/а, деца/а, братя, сестри… Само една… дори само една единствена различна „стъпка“ /решение, действие / в миналото ни, наша или на родителите ни… би променила неминуемо събитията от там нататък.
Бихте ли могли въобще да си го представите?! Аз не. Какъвто е и да е бил живота ми, каквото и да се е случило с мен или преди мен… то е причината днес да съм това, което съм и е причина любимите ми хора да ги има.
И днес съм безкрайно благодарна, че животът ми е бил точно това, което е от момента на моето раждане и преди него, такъв какъвто е бил и за родителите ми, във всичките му аспекти.
Може би и за това, то не е и нито възможно… нито необходимо да върнем времето назад, да осъждаме себе си, родителите си… Достатъчно е единствено да погледнем назад с различен поглед и да приемем реалността такава, каквото Е била, защото тя е причината днес да е това, което Е във всичките му аспекти… от едната полярност до другата.
С баща ми, който съм видяла няколко пъти в живота си… С майка ми, която не е била до мен през по-голямата част от първите ми осем години... със сестра ми, с която не се познаваме, с брат ми, който много обичам… С дъщеря ми -прекрасното ми дете, което днес е жена и си има своите деца, моите внуци... Защото само ако един фрагмент беше различен, нищо от това, което днес Е за мен и любимите ми хора нямаше да Е. БлагоДаря!
Променяйки отношението си към собственото ни минало /от осъждане към приемане/, променяме и бъдещето, не само нашето , но и това на поколенията след нас. Иначе миналото ще се повтаря отново и отново…
Това е Системен принцип /закон. Има само още няколко, не са много. Само няколко… и няколко Херметични закона. Ако ги познавахме и живеем зачитайки ги, светът ни днес щеше да е много различен. Но не е… а е това, което Е. Хората до толкова сме се отдалечили от духовната си същност, че сме ги „забравили“ и отказваме да си ги сПомним. Предпочитаме инерцията в потока на конформѝзма.
И това е в основата на всичко случващо се, не само в личния ни живот, но и в обективната ни реалност, която е Проекция на вътрешния ни свят.
Днес Прощавам на себе си, с което искам Прошка от Родителите си, с ясното осъзнаване, че осъждайки ги в миналото си, бидейки част от тях… аз всъщност съм осъждала себе си… и Бог.
Вътрешното опрощение е най-велият и съкровен акт, дарен Ни от Твореца. Но прошката има стойност и силата да преобърне и света, единствено ако преди това простим на себе си. Без това… искането и даването на Прошка е само думи, изпразнени от съдържание, при които реално нито се иска, нито се дава такава. Простим ли на себе си… простили сме всичко на всеки, защото хората в реалността ни са нашите Огледала.
Осъждайки себе си и който и да е друг… ние всъщност осъждаме себе си и Бог, защото всеки е божие Творение. Искайки прошка, от който и да е… искаме я от Твореца и я получаваме от него, чрез другия или чрез себе си.
Ако можехме… само ако можехме Да приемем реалността такава, каквато е и човешките същества такива каквито са…
Ако можехме… само ако можехме да разберем, че сме център единствено на собствения си свят, както и че сме част от други светове… и че се имаме Точното Ни отредено място в тях.
Ако можехме… само ако можехме да Даваме, без да очакваме нищо в замяна…
Ако можехме…
Щяхме да можем, ако Знаехме…
