Всяко нещо, от най-простото до най-сложното, от един човек до една цивилизация, всеки организъм… среща по своя еволюционен път „привидно“ противоположната сила  – Антагонистът, по издържливост и способност, равен по размах и обсег на собствения си обект.

Зад свирепата маска на Антагониста въщност се крие твоят най-голям съюзник. Противно на общоприетото схващане пред нас никога не се изправя препятствие, по-голямо по сила от нашата… Антагонистът никога не е по-силен от нас. Никой не може да срещне Антагонист, по-голям от себе си или по-висш от собствения си разум или способности.

Единствената цел на Антагониста, прикрита зад неговата жестокост, е твоята победа. Той има на разположение всички инструменти и методи да ти позволи да постигнеш „мечтата“ си и именно той може да ти покаже най-бързият път към успеха.

Никой на света не може да те обича повече от Антагониста. Врагът ти те обичаЕдинственият враг е вътре в теб. Вън от теб няма враг, на който да простиш, нито някакво зло, което да те нарани.

Зад маската на Антагониста стои лицето на най-големия ти съюзник. Антагонистът е най-безценният ти съюзник, слуга – инструмент, с който подобряваш и усъвършенстваш себе си, с който се превръщаш в цяло.

Колкото по-голяма е степента ни на отговорност, толкова по-безжалостна е атаката на Антагониста, а той става все по-свиреп. Колкото по-голяма е степента ни на свобода, толкова по-изкусни и ловки са действията му. Заедно с неговата жестокост ще расте и твоето съвършенство. А с неговата липса на морал – твоето безсмъртие. Твоят разум ще расте с неговата сила. Твоята сила – с неговия разум. Защото Антагонистът си ти! Той е най-точната мярка за мислите и чувствата ни и никога не е по-силен, отколкото сме самите ние.

С Антагониста трябва да се сражаваш външно, а същевременно да му прощаваш вътрешно. „Реализирай“ безупречно най-свирепата битка, но без да вярваш в нея.

„Обичай врага си“ е идея, идваща от по-висшестоящо ниво на разума. И единствено цялостния човек е в състояние да я разбере и приложи. Единствено изкоренилият вътрешния си конфликт, може да се справи без Антагониста. При хората с двойствена логика, мислещи и разбиращи чрез система от противоположности, излекуването може да се прояви единствено носейки жестоката маска на Антагониста.

Ето какво трябва да е отношението на водача, изправен пред лицето на привидните трудности и препятствия. Невъзможното винаги отваря вратата на следващата възможност.

Антагонистът те измерва. Измерва твоята цел, обсега на мечтите ти. Твоята Същност е пределът на всичко, което желаеш, получаваш и притежаваш. Никой не може да има цел, по-голяма от самия него. Антагонистът има задачата да разкрие всеки пропуск, всеки недостатък, всяка слабост, всеки пристъп на страх, който носиш в себе си. 

Той изобличава липсата ти на подготовка, грешките ти и ограниченията, които сам си си наложил. Появява се в живота ти, за да посочи всичко, което трябва да промениш вътрешно, всичко, което не искаш да видиш или усетиш в себе си и за да преодолееш границите си.

Да чувстваш себе си отделен от останалите, е следствието от една раздробена психика. Един ден тя ще се прояви в света на събитията под формата на насилие и конфликти. Противоположността е част, отделила се от цялото. Щом откриеш Антагониста в себе си, той ще изчезне отвън.

Не се страхувай от Антагониста! Заедно с неговата жестокост ще расте и твоето съвършенство, а снеговата липса на морала, твоето безсмъртие. Твоят разум ще расте с неговата сила, твоята сила с неговия разум. Защото Антагонистът си ти!

Без значение дали е човек или събития, Антагонистът има небалгодарната задача да разкрие всички пропуски, всеки недостатък, всяка слабост, всеки пристъп на страх, които носим в себе си. Той безмилостно изобличава липсата ти на подготовка, грешките и ограниченията, които сам си си наложил. В действителност Антагонистът се появява в живота ти, за да посочи всичко, което трябва да промениш вътрешно, всичко, което не искаш да видиш, докоснеш и усетиш в себе си.

Човекът, такъв какъвто е, не може да избегне закона, управляващ дуалистичния свят, където всичко се случва и се създава посредством конфликта на противоположностите, на диаметралните различия.

Човекът е забравил, че е Мечтател, творец на собствената си действителност и именно това прави дейността на Антагониста в живота крайно необходима и символно натоварена.

Превърни се в човек, който мечтае, който твори., който обича. Единствено взелият решение да завоюва себе си среща Антагониста. Пробадащият човек е лишен от привилегията да има Антагонист. Неговото спускане е свободно и безпрепятствено.

Стефано Д’Анна, „Школата за Богове“

Ето какво гласи и Осмият херметичен закон:

8: СКРИТИЯТ ЗАКОН, който Не бе Познат

Стремежът към каквото и да е, се проявява едновременно с неговата противоположност (на същото това каквото и да е и на същият този стремеж) и единствено фокусът (върху някоя от противоположностите) определя характера на резултата. Ако няма фокус, всичко остава възможно.

Херметични принципи

Може да харесате още ..

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *