Седемте Херметични принципа резонират в античната лира на митичната фигура – легендарният, тракийски музикант, певец, поет и жрец Орфей. Седемте струни на неговия магически инструмент звучат в съответствие с тоновете на седемте планети и създават чрез вибрациите и ритама си вселенската музика. В седемте струни и шестте празни пространства между тях, може да с види модела движение и покой, ден и нощ, мъжкото и женското начало.
Принципът на противоположностите намира приложение в ниските и високите тонове на Лирата на Орфей, която символизира Цялото и дълбоко скритата хармония на числата на Вселената. Не случайно Тя е омайвала хора и зверове, риби и птици, дървета и скали.
Самият Орфей дълги години прекарва живота си в Египет и е посветен в тайните на Учението на Хермес Трисмегист. Като него, Орфей също е коронован три пъти – в мрачното царство на Хадес, на Земята и в Звездния свят. Мисълта на Орфей: „Познай себе си и ти ще познаеш Вселената и Боговете“ е просто друга версия на херметичната аксиома: „Каквото горе, такова и долу; каквото долу това и горе.“ Във всеки един от нас е закодирана Вселената и подписа на Боговете. Научавайки повече за себе си, имаме възможност да преоткрием великите космически тайни.
Може да се каже, че Орфей е свързващото звено между древна Атлантида, Египет и Западния свят. Според Никога Гигов, „Богоозареният Орфей е прибавил към небесната си дарба и тайните на Атлантида и от Египет, за да ги дари на Родопите и Гърция„.
Много от великите гръцки мислители и философи са последователи на безсмъртните идеи на Орфей. Между тях са имената на Платон, Хипократ, Сократ, Аристотел, Еврипид, но може би най-изявеният му ученик и продължител на неговото дело е Питагор. Той съхранява паметта на Учението на Орфей, като създава Питагорейската школа.
Орфей се явява като крайъгълен камък, освен като свързващото звено във веригата на древното познание… и поради факта, че прави всичко това с езика на вибрациите, ритъма и музиката. Неговата лира е неговото оръжие. Той вярва, че Земята може да бъде завладяна с нежния глас на неговата лира, а не с поразяващото остри на меча. Това е в основата на философия на Орфей.
Из „Алхимия на ритъма“ – Мартин Иванов
