На първо място, в продължение на много години ние сме споделяли идеята, че времето е една илюзия и това е така. В този смисъл, то не е „реално“, но в същото време е реално като преживяване и вие го създавате със своето съзнание по един много специфичен начин. Както мнозина от вас започват да разбират, има безкраен брой вероятни реалности, които в определен смисъл, се застъпват едновременно и съществуват съвместно в това, което считате за своя реалност. Идеята е, че времето е един страничен ефект, възникващ от промяната на фокуса на вашето съзнание през моделите на различни успоредни реалности, буквално милиарди пъти в секунда. Съзнанието ви е като филмов прожектор, който прожектира своята светлина през една „филмова лента“ на реалността, и когато тази светлина преминава през различните кадри на филмовата лента, вие създавате тази илюзия, тази проекция на време, пространство, движение и промяна. Всеки отделен кадър не притежава движение сам за себе си, не притежава преживяване, така че вие трябва да създадете идеята за приемственост, един кадър след друг, в линейни термини, за да създадете тази идея, тази проекция, тази холограмна структура, която наричате физическа реалност, пространство, време.
Идеята да създадете това е да получите специфично преживяване, за да забравите, че сте едно по-голямо същество, след което да преминете през процес на припомняне, че сте едно по-голямо същество, но от нова гледна точка, чрез едно ново откритие, чрез една нова перспектива за себе си. Така се разгръща Творението. Защото, виждате ли, структурата на съществуването никога не се променя. Това, което се променя, това, което разгръща Творението, е вашето отношение със, вашето отражение на, вашата перспектива спрямо и вашето преживяване на тази структура, която никога не се променя. Така че чрез създаването на различните перспективи, чрез различните гледни точки спрямо същата структура, вие продължавате да разгръщате Творението и неговото преживяване на себе си по всички начини, по които то е възможно да преживявява себе си, чрез всеки един от вас и чрез уникалните му гледни точки, които са отражения на Всичко, Което Е.
Идеята сега е, че в продължение на много хилядолетия вие сте боравили с това понятие за време по определени начини, но вече е време да започнете да боравите с времето по различен начин. Преди всичко, даже като знаете и разбирате, че това е ваша проекция, че е страничен ефект на съзнанието ви, което се променя тези милиарди пъти в секундата, резултатът от знанието на това, резултатът от това, че осъзнавате, че променяте съзнанието си толкова бързо, е усещането, което наричате ускоряване. Не става дума за това, че се променяте и ускорявате по-бързо, откогато и да било преди, а че като осъзнавате по-добре скоростта на тази промяна, вие я преживявате като отражение в своята физическа реалност все повече и повече, и ви изглежда, като че ли реалността ви ускорява своята промяна. Това разгръща вашите сетива, за да можете да виждате повече, да усещате повече, да бъдете в контакт с повече неща от една по-широка перспектива, от една по-висока гледна точка. Това също ви позволява да преживявате физическата реалност като по-гъвкава, по-податлива, по-пластична, където можете да преживявате неща като синхронностите по-често, както и други видове странични ефекти, като пространство и време. Това ви позволява да знаете, че става дума за ваша проекция, ваше творение и вие може да осъзнавате по-добре как да я използвате творчески за своя изгода.
Източник: Башар, публикувано в atiearth.com | Изображение: https://www.istockphoto.com/
Материалът подготви: Красимира Златева
