Според Екхарт Толе, думата Бог е опразнена от смисъл в резултат на хиляди години злоупотреба. Хора, които никога не са зървали царството свещено… безбрежната широта зад тази дума, я ползват с огромна самоувереност, сякаш че знаят за какво говорят. Или излагат аргументи против, сякаш им е ясно какво отричат. Тази злоупотреба е породила абсурдни вярвания и твърдения от рода на „Моят или нашият Бог е единственият истински“ или прословутото изказване на Ницше: „Бог е Мъртъв.“
Думата Бог се е превърнала в затворено понятие. Щом някой я произнесе, си създава мисловен образ, който вече едва ли е белобрад старец, но все пак представлява мисловно изображение на някого или нещо извън нас, което почти неизменно е от мъжки пол.
Нито Бог, нито Битие, нито която и да е друга дума може да дефинира или да обясни неизразимата действителност зад нея. Единственият важен въпрос е дали думата помага или възпрепятства изживяването на онова, което назовава. Сочи ли тя отвъд себе си към тази трансцендентна реалност, или лесно се поддава на това, да се превърне просто идея в ума… нещо, в което да вярваме, мисловен идол.
Думата Битие нищо не обяснява, както и думата Бог. Думата Битие обаче има преимуществото да бъде отворено понятие. Невъзможно е да се изгради за него мисловна представа и да бъде поставено в рамка.
Никой не може да претендира за изключителните права върху Битието. То се съдържа в същността ни и е непосредствено достъпно като усещане за собственото ни присъствие; като осъзнаването, че „аз съм“, предхожда „аз съм това или онова“.
Малка е стъпката от думата Битие, до това да се изпита Битието.
Екхарт Толе, из „Силата на настоящето“
Снимка на John Hain от Pixabay
