По думите на проф. Радев българската везба е отделен, специфичен дял на българския език, свързан с интимното, съчетаващ думането и мълчанието.
Шевицата се приема за българска формула на изкуството, чрез която се постига единението на духа. Това прозрение води до освобождаване от битово- обредното начало при осмисляне на шевицата и търсене чрез нея на
духовното, на вътрешния свят на жената – нейните радости, болки, копнежи. Везбата и шевицата минават през различни художествени интерпретации – от обредно-битовото, легендарното, през взаимовръзката между песента и везбата, до психологическо отваряне на вътрешния свят на жената. Особено важно е да се отбележи, че везбата изиграва изключително важна роля по време на робството.
Парадоксално е, обаче жената запазва аристократизма на българина, тъй като украсата на дрехите е знак за благородство. Няма как човек да е роб, когато в носията му има дух и красота. Този начин на ползване на шевицата показва, че тя има много позначимо обществено присъствие, отколкото да я мислим само като украса
за дома и за бита. Това е станала ясно още по време на игото. Спрямо социалното и политическо положение българинът е бил роб, а спрямо бита– благородник. Властта е съзнавала това и е повела борба против цветността и украсата на българина и трябва да кажем, че е изгубила тази битка.
След историческата значимост на везбата, редно е да отбележим, че тя е всъщност третата българска азбука – азбуката на цветовете. В българската култура функционални са две писмени системи –глаголица и кирилица. И макар да се разчита на геометрични знаци и във везбата, тя не се съотнася към писмените системи. А реално тя е третата писмена система, която се основава на знаковостта на цветовете. За разлика от другите две, които се постигат чрез графичните стойности на буквите, ползващи кръга, триъгълника, кръста, без да са семантично
натоварени вътрешните пространства на тези графики, дори когато са отчетливи като при буквите „О”, „Д”, „П”, „А” и др., то при везбата азбука целта и смисъла се извежда именно от вътрешните пространства, които се натоварват със значение чрез цветовете, т.е. тя постига себе си чрез използването на вътрешния обем. Ето защо тя използва онези геометрични фигури, които имат вътрешен обем и най-вече ромба, който е и женски символ, кръга, триъгълника, розетката. В този смисъл тя е в спектър и в това се изразява и везбеното писмо, че е спектрално, т.е. то е динамика на цветовете. Не се обяснява, а чрез окото се пречупва в съзнанието.
Българинът е грамотен преди да се научи да чете и пише на кирилицата, защото преди това е усвоил азбуката на цветовете. От идеята за добротата, може да се изведе и най-важното послание на везбеното писмо. Всяко нещо – предмет, явление, човек, може да бъде преобразено в цвете. Прагматичният план на изразяване става естетически.
Битът се стилизира, за да претвори така, както твори природата – чрез магията на цветните полета. везбеното писмо е писмото на оптимизма, на доброто настроение, на чистото нравствено начало, то преобръща прагматизма на
живота и подобно на слънцето, което дава живот чрез светлината и топлината, дава и надежда.
Така през 50-те и 60-те години на ХХ век се откроява чрез везбата македонската формула за националното – в цветна слепота, маркирана само черното и червеното, се открива съдбата на народа, очертана от страданието и надеждата. Чрез сплитането на тези две багри се ражда красотата в изкуството и в живота. Именно този чудотворен конец носи националната характеристика, защото в него болката има най-дълбоки корени (Jозо Бошковски). Приела и утвърдила тази символика литературата в следващите години ще постига само нейните нюанси в границите на националното, социалнното и психологическото. В тази обособеност обаче трудно можем да открием шевицата и везбата като опозиция на българско-македонско, защото те са израз на сходна душевност. Мисля, че е дошло време да оплетем наедно с различни багри общия чудотворен конец, в който най-после да втъчем мечтаната пъстрота на живота – небесното и земното, реалното и мечтаното.
Публикуваният текст е в съкратен вариант на: „ВЕЗБАТА – ТРЕТАТА БЪЛГАРСКА АЗБУКА“ , автор: проф: Радослав Радев
Проф. д-р Радослав Радев е преподавател по методика на литературното обучение във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Изследователската му проблематика е свързана с технологиите на методите, с преподаване в средното училище на българска възрожденска литература, творчеството на Иван Вазов и Алеко Константинов, развива теоретически и практически постановките за писмената и устната реч, разработва принципи за използването на коментара в литературното обучение и издава учебници. В областта на литературознанието и културознанието е осъществил цялостен труд за българската еротика, както и за българския смях и смехотворец, за знаковостта на мъжкото облекло. Преподава литература и изобразително изкуство, антропология и семиотика на изкуството и има редица изследвания, посветени на синтеза между литературата и изобразителното изкуство.
Снимка: Наследството.BG
"Наследството.BG e проект, който има за цел да обогати рафтовете на вашите библиотеки с редки издания на книги, списания и албуми, които всеки уважаващ себе си Българин трябва да притежава. Наследството.BG e проект, който има за цел да обогати рафтовете на вашите библиотеки с редки издания на книги, списания и албуми, които всеки уважаващ себе си Българин трябва да притежава. По този начин, ние заедно ще успеем да съхраним и популяризираме Българските традиции, бит и култура като успешно ги предадем в ръцете на идните поколения. "
