Спираловидно движение или застой
По време на нито една от четирите фази не е предвидена почивка – процесът на развитие ни подтиква да вървим напред. Нивото на осъзнатост, което сме постигнали, когато сме преминавали през фазите, определя дали това е процес на растеж или застой. Растежът означава, че активната фаза в процеса, може да бъде преживяна с положителна енергия и от двамата партньори – така трудностите се оползотворени за усилване на осъзнатостта.
Застоят означава, че е налично едно непрекъснато движение между две фази: влюбване-конфликт-влюбване-конфликт… или конфликт-изцеление-конфликт-изцеление… Много връзки зациклят именно там. Наличието на застой може също да означава, че критичната фаза на изцелението е преживяна повърхностно, така че същинското изцеление всъщност не се е случило. Ако партньорите не успеят да преминат една фаза и да пристъпят в следваща успешно, то тогава колелото започва да се върти отново и отново, със същия или с различен партньор, но без с това да се постига съществена промяна в структурите на моделите. Ако една връзка приключи във фазата на конфликт, преди „изцелението“, то при следващата връзка ще срещнем сходни проблеми… разбира се след фазата „влюбване“. Неизцелените ни вътрешни аспекти отново ще бъдат активирани.
Взаимоотношенията в семейството или връзката са полето, където основно срещаме проекциите си и имаме шанса да ги осъзнаем. Обичта към другия, буквално „разсича“ дълбоко собствената ни броня, изградена от егото и това ни прави уязвими. Подсказа за тази функция се съдържа в самото наименование на това чувство – О-Бич. В същото време тези „пролуки“ в защитната стена на егото са възможност всички потиснати болезнени вътрешни части да бъдат активирани, видени, признати и осъзнати, което е същността на изцелението и неизменната стъпка в еволюцията ни. Няма как да израснем духовно с потиснатите си болезнени и неосъзнати сенчести аспекти. Чадърът на сянката пречи на Божествената светлина да огрее същността ни.
Обичта е емоция и движение, но не е любов. Тя е пътя към любовта. Родени сме, за да се учим да обичаме. Любовта не е чувство, дори да прилича на такова. Тя е нещо много повече. Любовта е основната съставна част на нашето същинско Аз. Обединяващо трансцендентално начало, от което всичко произхожда и което ни съчетава със съзиданието и създателя.
Четвърта фаза: Живеене-растеж-проявление >
Следва > Различните типове конфликти във взаимоотношенията
Из Текстовите материали на ИИР ( Институт за Интегрално развитие)
