Систематичният усет за равновесието… Вина и невинност
Това, което ни привързва към хората и групите, е осъзнатият усет. Той ни държи постоянно движение и насочвани към тях, точно както един друг осъзнат усет, който ни държи постоянно в равновесие, движени и насочвани срещу силата на притегляне. Можем паднем напред или назад, ако желаем наляво или надясно. Но един рефлекс извиква уравновесяването преди катастрофата. И така се люшваме обратно в правилното време.
Вина и невинност
И за връзките ни бди един превъзхождащ нашия произвол усет. Той действа като рефлекс за корекция и уравновесяване, когато условията ни отклоняват от успеха на връзката и застрашават нашата принадлежност. Когато нашият усет за равновесие и усетът за връзката възприема отделния човек като едно с обкръжаващата го среда, разпознава свободното пространство и границата и го направлява през неудоволствие и удоволствие. Ние чувстваме това неудоволствие като вина, а удоволствието като невинност. Те се преживяват в отношенията във връзките.
Всяко действие, което влияе върху друг, се съпровожда от осъзнато чувство за невинност или вина. Както окото различава тъмното от светлото, така и това осъзнато чувство различава във всеки един момент дали действието ни пречи или служи на връзката. Това, което пречи – изпитваме като вина, а което ѝ служи – като невинност.
Господарят на вината и невинността
Както кочияшът със своите коне – същият усет заставя конете пред една кола, отклонява ги в една посока, и така те теглят като един впряг е едни юзди. Те придвижват връзката напред и я задържат в коловоза чрез взаимодействие. Понякога искаме сами да поемем юздите, но кочияшът не ги изпуска от своите ръце. Ние пътуваме в колата като пленници и гости. Името на кочияша е съвест.
Из „Законите на любовта“, Берт Хелингер
С обич: 
Красимира Златева
