Светът, както го възприемаме, е проявление на нашите възприятия. Това е илюзията на външния вид. Това е булото на Мая. Чрез медитация можете да се постигне леко „отместване“ на булото на физичността, така че да можете по-добре да се наблюдава истинската природа на нещата.
В светския смисъл Мая означава нереалност, магия. Във философския смисъл се отнася до илюзията или нереалността, която крие реалността и нашата собствена същностна природа. Под нейно влияние ние започваме да приемаме, че сме просто физически същества, подложени на стареене и смърт, а не безсмъртни души.
Силата на Мая действа, както на нивото на сътворението в макромоса, така и в микрокосмоса на всяко нещо. При хората та е отговорна за невежеството, дуалността, егоизма, привързаността, желанията…
Ние познаваме света, в който живеем, само защото го виждаме с нашите физически сетива. Но можем ли да кажем, че наистина го познаваме? Сетивата винаги ни показват само част от нещата: форма, мирис, вкус… Никога съвкупността. Сетивата всъщност са ограничени и взаимно се допълват. В крайна сметка ние възприемаме само малка част от реалността около нас.
Следователно светът, както се възприема, би бил подобие на това, което е в действителност. Нищо не е такова, каквото изглежда. Следователно материалният свят, какъвто го познаваме, е подобен на илюзия. Илюзия или Мая не означава, както мнозина предполагат, нереално. Воалът на Мая е илюзията за двойственост, разделянето на реалността на добро и зло, духовно и светско, свещено и профанно. Мая е светът на привидностите. Това е сянката на реалността, погрешна за самата реалност. Полезно за практическия живот, но все пак е сянка на истината.
Умът „лъже“
Древната мъдрост на индийските Веди, датираща от около 5000 години пр.н.е., ни казва, че богинята Мая , след като е създала Земята, я е покрила с воал с функцията да попречи на хората да опознаят истинската природа на реалността. „ Мая е булото на илюзията, което помрачава зениците на смъртните и ги кара да виждат свят, за който не може да се каже, че съществува или не съществува; светът всъщност е подобен на съня, на блясъка на слънчевата светлина върху пясъка, който пътешественикът бърка отдалече за вода, или на въже, хвърлено на земята, което приема за змия”.
Това на богинята би могло да се приеме за акт на милост, защото иначе животът не би бил възможен. Воалът не се ограничава до скриване на реалността, но я прави по-пригодна за живеене и съгласувана с нуждите и изискванията на субекта, добавяйки съдържание, което представлява „субективиране“ на обекта.
Известно е, че терминът е свързан с израза, измислен от Артур Шопенхауер (воал на Мая) в неговия „Светът като воля и представяне“ . По думите на немския философ: „ Това е Мая, измамният воал, който обгръща лицата на смъртните и ги кара да виждат свят, за който не може да се каже, че съществува или че не съществува; защото прилича на сън, прилича на отражението на слънцето върху пясъка, което поклонникът отдалеч приема за вода; или дори прилича на хвърленото на земята въже, което той приема за змия .“ Това е илюзорен метафизичен воал, който, отделяйки субекта от знанието/възприемането на реалността (променяйки го), му пречи да получи духовно освобождение (мокша), което го принуждава към непрекъснатия цикъл на смърт и прераждания ( самсара ).
Откриваме препратка и при Платон, в неговата метафора за пещерата, в която човек се ражда с воал на очите си, от който може да бъде освободен само чрез знание. Интересно е да се отбележи как в различни култури по света (от древна Гърция до анимистичните традиции, от екстазите на християнските мистици до будистките и индуистки течения, до алхимията от шестнадесети век) едни и същи концепции за „освобождение от фалшивото“ са винаги намирани.
Ползвани материали: cure-naturali.it; mmyogi.coм
