Това, на което сме свидетели, е едно разцепване между времевата линия и реалността. Това е естествено следствие от колективния път, който човечеството е избрало да следва, тъй като не всички са тук в това „Сега”, за да се пробудят. Мнозина от нас преживяват това разцепване на времевите линии в собствените си лични връзки, било то с приятели, партньори или дори роднини.
Също така може да го забележим и в избора си на място за пребиваване, както и в мястото, което наричаме свой „дом”. Някои хора просто вече не резонират с мястото, където живеят, особено в гъсто населени райони, или с длъжността, която са заемали дълги години. В резултат на това е лесно човек да започне да се оплаква от другите, от мястото, където се намира, или от работата, с които вече не резонира.
Ключовото тук е честотата на вибрация.
проблеми от личностен и семеен характер – страхове, напрежение, стрес и други; (семейните системни констелации)
проблеми при икономическите организации; ( бизнес-оранизационните системни констелации)
проблеми от системен харектер с общонационално и общочовешко значение (екосистемните констелации).
С началото на пробуждането ние започваме да търсите истини, започваме искрено да работим върху себе си, нашите битие и честота се променят, като това „изменение” поражда един вътрешен конфликт с всичко, което не е със същата честота. Безсмислено е да се сърдим на другите или от своето местонахождение и обстоятелства. Всъщност тази реакция е много вредна и създава една от многото честоти, които подхранват Матрицата. Не забравяйте, че тези неземни паразити искат от нас да се изнервяме, да реагираме импулсивно, да проектираме навън и да се борим помежду си.
Мястото, където живеем (и хората, с които сме се обграждали), в даден етап е било най-подходящо за нашите обстоятелства. Затова трябва да сме бдителни да не изпадаме в мрачни проекции и да обвиняваме външния свят за промените, през които преминаваме, които всъщност възникват вътре в нас.
Ако се чувстваме в заседнало положение, тогава това е знак, че имаме още уроци за научаване (съвет: винаги има още уроци за научаване, така че е добре да свикнем с усещането за „заседналост”, което възниква от време на време). Търпението е ключово тук – нужно е да избягваме да взимате решения на основата на отчаяние, страх или умоцентричната „аналитична парализа”. Решенията ни трябва да идват от едно напълно въплътено „познание”, като следваме интуицията си и вътрешния си компас, вместо да действаме насила и своенравно.
В тези времена на преход, ние постепенно ще привличаме – и ще бъдем притегляни към – хора и места, които отразяват въплътената ни вибрация, и обратното. Но това къде ние трябва да се намираме в определено място и време – и с кого трябва да си взаимодействаме – не зависи от нашия (обусловен) егоистичен ум и желанието единствен той да решава.
Като позволяваме на промените да се проявяват и се задържате съсредоточени върху собствената си еволюция, оставайки искрени във вътрешната работа, търсейки истината и учейки се да откликвате от едно нулево, не-импулсивно ниво на съзнание, ние също така ще привличаме и правилните хора и възможности в своя живот, които ще ни помогнат да разширим осъзнатостта си за Това, Което Е, и което е възможно.
Източник:Veil of reality
Материалът подготви: Красимира Златева
