Живеем във време на големи предизвикателства на всички нива и трябва да се научим как да реагираме. Не можем да продължим да се чувстваме като жертви , делегирайки отговорността за решения на родители, политици, наука или религия, но трябва да действаме в по-широк социален контекст.
Всички неща и живи същества са свързани помежду си в мрежа. Това, което се случва от едната страна на мрежата, засяга цялата мрежа.
Наша отговорност е да създаваме красиви и полезни неща, които обогатяват и подобряват качеството на живот на всеки.
Времената на криза са най-добрата възможност, която имаме, за да разкрием талантите и гения , които ни обитават, да следваме своя демон. Джеймс Хилман го описва като божествено създание, което ни води в изпълнението на онзи план, който нашата душа е избрала преди да се роди и който забравяме в момента, в който идваме в света. Но призванието. И демонът прави всичко, за да го изживеем.
Демонът е нашето вътрешно измерение и кореспондира с Антагониста, описан от Стефано Д’Анна в „Школата за Богове“:
„Всяко нещо, от най-простото до най-сложното, от един човек до една цивилизация, всеки организъм… среща по своя еволюционен път „привидно“ противоположната сила – Антагонистът, по издръжливост и способност, равен по размах и обсег на собствения си обект.
Зад свирепата маска на Антагониста всъщност се крие твоят най-голям съюзник. Противно на общоприетото схващане пред нас никога не се изправя препятствие, по-голямо по сила от нашата… Антагонистът никога не е по-силен от нас. Никой не може да срещне Антагонист, по-голям от себе си или по-висш от собствения си разум или способности.“ Изображение: картина на Адам Луптън
