Едно младо и красиво момиче от малко провинциално градче било прието да учи в най-престижния столичен университет и в най-желаната от нея специалност. Сбъднала се една от детските й мечти и девойката била много радостна и доволна. Бързо си намерила хубава и евтина квартира с прекрасна хазяйка и вече била още по-радостна и безкрайно благодарна на съдбата. Скоро в университета срещнала и се влюбила в един красив младеж, а той бързо отвърнал на нейните чувства и животът й станал същински рай. Сърцето й преливало от щастие и тя си мислела, че в цялата наша планета няма по-голяма щастливка от нея.
Целият свят станал по-хубав и девойката намирала красота и очарование във всичко. Небето вече било по-ярко синьо, слънцето по-блестящо, вятърът по-нежен, а красотата на облаците и очарованието на дъжда били едно ново вълнуващо откритие и прекрасно преживяване за влюбеното момиче. Всичко било прекрасно в продължение на два месеца, но за нейна зла участ тя станала случаен свидетел на потресаваща картина, една сутрин девойката видяла, че нейният любим целува друго момиче, пред в входа на учебното заведение.
– Ужас! Не предполагах, че си такъв негодник! – извикала гневната девойка и заплюла приятеля си в лицето, а после побегнала към своята квартира. Тичешком се прибрала и се затворила в стая си, а хазяйката й видяла, че е разплакана и веднага се сетила какво се е случило с нея, но не й обърнала никакво внимание. Оставила я на спокойствие да се наплаче. През това време възрастната дама направила един кекс, после заредила кафеварката и накрая я поканила на чаша топло следобедно кафе. Седнали на масата и момичето веднага започнало да й разказва за душевните си терзания.
– Беше прекрасен! Обичах го безумно и въобще не предполагах, че е способен така да ме обиди! Да ми причини такава мъка! – въздъхнала тежко нещастната девойка и отново започнала да ридае. – Чувствам се ужасно, сякаш съм в самия ад! – добавило разплаканото момиче.
– Ти наистина си в ада, но сама си отишла там, по собствено желание! Приятелят ти, нищо не ти е причинил! Той…
– Какво? Този негодник, този подлец! Нали го видях! – прекъснало я с широко ококорени очи момичето. – Той е виновен за…
– Спри! – прекъснала я и старата дама. – Той е такъв, какъвто е и нищо при него не се е променяло! Ти си тази, която първо е решила, че той е най-прекрасният мъж на света, а сега го наричаш негодник. Всичко е само в теб, в твоя ум!
– Но как? Аз го видях!
– Да! Видяла си го от другата му страна. От страната, която не е била обърната към теб. – казала хазяйката и протегнала ръка към близкото подвижно огледало. – Виж другата му страна колко е различна, сякаш е друг предмет, но не е! Огледалото не се е променило, а се е променила само твоята гледна точка. Промяната е само в теб! Ситуацията с твоя приятел е идентична на тази с огледалото. Ситуациите, обектите и субектите, с които те среща животът винаги са такива, каквито са, а промяната е винаги в твоята гледна точка. Ти можеш да ги виждаш от различните им страни, но не променяй веднага емоционалното си състояние! Не изпадай в крайностите любов и омраза! Разбра ли ме?
– Да! Разбрах! – отговорило момичето и нежно прегърнало възрастната жена. – Благодаря ти, че ми помогна да се осъзная! – добавила със спокоен глас девойката и включила изключения си телефон, за да се обади на нарочения от нея подлец. Обадила му се и онемяла от почуда. За малко щяла да изпусне телефона си защото се оказало, че момичето, което той е целунал била неговата по-малка сестра.
– Видя ли? – прегърнала я отново старата дама. – Нещата не винаги са такива, каквито ние си мислим, че са, но за нас те винаги са само такива, каквито си ги представяме и преживяваме емоционално! Всичко е точно такова, каквото е в дадения момент, но нашата гледна точка може да бъде винаги много различна. И ако всеки път, при всяка различна гледна точка се променя и емоционалното ни състояние, ние ще сме като стрелка на компас, която постоянно се лута между крайностите на ада и рая.
Притчата е част от сборника със съвременни притчи „Къде се ражда любовта?“
