„За свободолюбивите делфини, свикнали да се движат в океана чрез ехолокация,
животът в плен се превръща в объркване поради безсмислени отражения.“ Жан-Мишел Кусто
Министерството на околната среда и водите в Индия е признало през 2013 г. делфините за личности. Техният статут е личности, които не принадлежат към човешката раса. Страната е първата, която законно призна уникалния интелект и способността за осмисляне на невероятните бозайници и четвъртата страна в света, в която е забранен ловът и задържането на китоподобни с цел търговско забавление – след Коста Рика, Унгария и Чили.
Делфините са високоинтелигентни бозайници със силно развита социална организация. Според последните изследвания делфините се обръщат един към друг по име и могат да запомнят уникални имена – звуци, издавани от „стари приятели“ и чути само веднъж преди 20 години.
Преди да навършат една година, делфините избират свои собствени уникални имена, които представляват поредица от сложни звукови сигнали. От този момент нататък всички други делфини от същата социална група използват личното име на всеки, когато се обръщат един към друг.
Морският учен Лори Марино, предоставя доказателства, че делфините са същества с големи, сложни мозъци, „особено в областите, свързани с комуникацията и познанието”. Нейната работа потвърждава, че морските бозайници притежават ниво на самосъзнание, подобно на това на хората. Те могат да разпознаят собственото си отражение, да използват инструменти и да разбират абстрактни понятия. Те развиват уникални звуци, които позволяват на приятелите и членовете на семейството да ги разпознават.
„Те споделят интимни, близки връзки със семейните си групи. Имат своя собствена култура, свои собствени ловни практики – дори вариации в начина, по който общуват“, казва Пуджа Митра от FIAPO.
Делфините използват сложна граматична комуникация
Предишни изследвания показват, че делфините имат подобно на човека самосъзнание и участват в сложна система за комуникация с други делфини чрез граматична структура на изреченията. Да, делфините имат свой собствен език, точно както и хората (вижте Комуникационния проект на делфините).
По-долу е даден откъс от изследователска статия за комуникацията на делфините, използвайки примера на делфин на име Eik:
„…отношението на ролята на аргумента към словореда беше важна част от граматическите концепции на Айк, което до голяма степен предполага познаване на номера на аргумента. Като цяло, този набор от резултати подчертава ясното разбиране на Айк за езика, който е научила… [тестът] изисква разбиране на граматическите и семантичните връзки и прагматичните проблеми, произтичащи от връзката между ролята на аргумента и синтактичната позиция.“
Установено е, че делфините могат да разпознават своето собствено отражение, да използват инструменти и да запомнят абстрактни идеи. Те си служат със знаци, позволяващи им да разпознават своите приятели и членове на семействата им – подобно на личните имена при хората. Проявяват съчувствие и готовност да помагат на новородените и на болните – като например ги изтласкват към повърхността на водата, за да си поемат дъх (което се е случвало неведнъж и с давещи се хора, изтласквани към брега от делфините и спасявани по този начин).
Правният акт на индийското правителство, с който се признава статут на „личности“ на делфините, поражда сериозни дискусии за правата на животните, които до тогава, а и все още и до днес са разглеждани от съвременните правни системи единствено и само като „ресурс“ за стопанската дейност на хората. Ако животните са получавали някакъв по-специален статут, то е било за закрилата им като редки, ценни или изчезващи видове, които да се опазят за идните поколения – но само в интерес на хората и техните стопански нужди от „природни ресурси“. С признаването на делфините за личности е отворена нова страница, която е вероятно един ден ще преобърне представите ни за това кои сме „ние“ и кои са „те“ – в контекста на навика ни да мислим за човека като за „венец на природата“.
Източник: http://www.vita.org.ru/и https://geograf.bg/
Изображение: https://pixabay.com/
