Покрай 1 юни се замислих за чудесата на детството. За детето не само като проявление на безспорните смисъл, откровение и радост, но и за детето вътре в нас. Психологически детето остава част от личността до края на дните ѝ. Някои от нас го пренебрегват, други го оставят да играе. Но всички търпим влиянието му, без значение дали си даваме сметка за това.

Детето в нас умее и да мрънка, да се сърди, да изисква прекалено внимание и привилегии. Тоест понякога се държи точно като пренебрегнато дете. Но ако получи нужната любов и подкрепа от самите нас, ако му позволяваме по-често да се забавлява и да ни припомня сладостта на малките неща, ще си осигурим много по-хармоничен и пълноценен живот. Как да оставим детето в нас да играе ли? Като просто се отпуснем и последваме някои на пръв поглед луди желания… с които да си припомним какво е да си радостно и свободно от предразсъдъци, предписания и задължения същество… Като се отърсим (подобно на мокро куче) от рамки като „трябва”, „така е редно”, „нямам време”, „това е безсмислено”, „имам по-важна работа” и други в стил „колко е важно да бъдеш сериозен”

Детето в теб обича сладолед – на клечка… или във фунийка, непременно с обилна шоколадова заливка! Както обича палачинки… и домашната баница на мама или баба.
Детето в теб жадува да се излегне върху яркозелената пролетна трева и просто да погледа фигурите от облаци по небето.

Детето в теб мечтае да види дъга всеки път, когато вали дъжд. Да не говорим колко му се иска да цопне нарочно във всяка дълбока локва, защото мокрото е страшно забавно.

И още…

…да се спусне с шейна или с найлон по снежния склон, а после ухилено до ушите и с премръзнали ръце, да замерва приятелите си със снежни топки.
…да си играе с тесто или прясна кайма, докато не се омаже до ушите и не сътвори квадратни кюфтета и мекичета с три уши.
…да играе и плува в любимото море, без да излиза от него, дори когато устните му посинеят, а зъбите – затракат.
…да скача на легло или батут, докато вече не може да стои право от смях или от размътена глава.
…да пуска хвърчило, да строи пясъчен замък, да прави балони от дъвка с големината на лицето си…

Детето в теб тайно поглежда пухкавите плюшени играчки по рафтовете в магазина и му се иска да сгуши една от тях в топла прегръдка. Или пък да построи с конструктор цял замък, след което да пробва колко бързи са малките спортни коли.

Детето в теб умее безгрижен смях до болки в стомаха. И е готово да гъделичка някого, за да му причини същия ефект.
Детето в теб се прехласва по приключенски и фантастични филми и компютърни игри, защото не спира да мечтае за загадки и геройства.

Детето в теб винаги поглежда най-големия и с най-интересен пълнеж шоколад в магазина.

Детето в теб…

…иска да се провикне гръмко в планината, за да чуе силата на ехото и да се почувства като супергерой.
…мечтае да лети като птица, защото е сигурно, че познава чувството да си толкова свободен.
…да рисува с тебешир по плочките, без притеснения за художествената стойност или трайността на рисунката.
…да остави калинката да се изкачи по пръста му, за да може тя да излети от върха му.
…да духне прецъфтяло глухарче срещу вятъра (и може би да си запуши ушите след това… за всеки случай).
…да ходи босо по асфалта, по тревата, по пясъка, по главите на измислени създания.
…да замеря с пуканки гълъбите, а после да погали първото бездомно куче, което срещне.
…да фантазира с часове за по-интересен свят от заобикалящия го.
…да кара колело, докато вятърът брули ушите, а светкавиците му дишат прахта.
…да откъсне слива или череша от крайпътното дърво и с наслада да я изяде. А после да си сложи обици от череши на ушите.
…да се изплези в отговор на приятелска шега… или дори на непознат.
…да поскача на въже или да порита топка с онзи див ентусиазъм на живеещия тук и сега.
…да търси четирилистна детелина в тревата, да помирише розовия храст на улицата и да се върти в кръг, докато светът му не се строполи.
…да рисува с пръсти, да надуе музиката до падаща мазилка, да пробва нови неща просто така, без страх от провал, а заради вкуса на новото…

Да, детето в теб искрено желае да направи нещо забавно, вълнуващо и безсмислено, забравило за миг суетата, стремежа към удобство и контрол, зависимостта от чуждото мнение… и още толкова (мало)важни неща.

Вижте повече за Антония Нотева и още статии от нея

Може да харесате още ..

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *