В търсене началото на дуализма, да тръгнем по стъпките на „Битие“ -то: „В началото Бог създаде небето и земята. А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната. И Божият Дух се носеше над водата.“ (Битие 1:1-2) Това не е описание на исторически факт, защото „в началото“ означава вечното и отвъд времето, а не събитие във времето. За това ще трябва да потърсим неговото значение малко по-дълбоко и за това ще ни помогне универсалния език на митологията. В индийската митология ‘преди“ Разкъсването Бог е „единство от общи правила“:
„Общите правила, например Небето и Земята, или Слънцето и Луната, мъжът и жената, първоначално били едно. Онтологично, съединението е жизненоважно действие, създаващо нещо трето по образа на първото и с природата на второто. “Това важи за християнската митология, защото според теологията, сътворението е от съединението на мъжкият Дух с женската вода: „В началото Духът зачева, водите -раждат, а светът, който се ражда от тяхното съединение, е първият материален образ на Света, на Бог Син, на Логос, който е бил идеалният образец, по който е създадено творението.“
Логос е просто дума и мисъл -първичната сила на дуализма, Върховният Разделител, който раздели „светлината от тъмнината“(Битие 1:4) и „вода от вода““(Битие 1:6) и „деня от нощта“(Битие 1:14. В Притчи (8:27 четем: „Когато приготвяше небето, аз бях там; когато прокарваше кръговата черта по лицето на бездната.“ Кръговата черта отбелязва измерването и разделянето, разцепването, при което Бог „неразделно разделя себе си в цялото творение.
И именно това измерване е мая. Бидейки етимологично близка до думите мярка, метър, матрица, материя и майка… тя обяснява създаването на света от Първичната материя, както и раждането на Христос от Дева Мария. Материя, майка, мая – сътворението чрез измерване и разделение, извършено от Логос, Върховният Разделител.
Историята се повтаря в микрокосмоса на първият Адам, защото Адам заспива като хермафродит и бива разделен на мъжко и женски. Значението е изцяло митологично: „В митологията мъжкото и женското… са символ на дуализма, а не на сексуалността и Грехопадението е подчиняване на човешкия разум на дуалистичната предпоставка в мислите и чувствата; на неразрешим конфликт между доброто и злото, удоволствие и болка, живот и смърт“
Разделянето на Адам на мъж и жена е предпоставка за Грехопадението, което е станало, когато Човечеството в лицето на първата двойка, е вкусило от дървото на познанието. Познанието за доброто и злото, което без съмнение е дуалистично. Грехопадението на Човека е в дуализма. Така изречението „Внезапно се появява една мисъл: това се нарича невежество;“ се превръща във „Внезапно се появява дуалистичното познание; това се нарича Грехопадение.“
Източник: Спектър на съзнанието, Кен Уилбър
Изображение: https:https://pixabay.com
