“ За да вникнем в смисъла на този закон е необходимо да разглеждаме Вселената като изградена от вибрации. Тези вибрации се извършват във всички видове, аспекти и плътности на материята, изграждаща Вселената, от най-фините до най-грубите и проявления; те се пораждат от различни източници и се разпространяват в различни направления като се срещат, пресичат едни други, сливат се помежду си, затихват, противодействат си и т.н…“ – Успенски
В Трансперсоналната психология, Гурджиев и Успенски описват Закона на октавите, според който седемте музикални ноти представляват мощна аналогия за това как човешкото съзнание напредва през надеждни етапи в процеса на развитието си.
Успенски смята, че правилното и постепенно развитие на октавите може да се наблюдава във всички проявления на живота, в природата, в действията на човека.
Гурджиев внася едно съществено допълнение и уточнение към Закона за октавите. Той показва, че съществуват три типа интервали в октавата:
– първият представлява съотношението 9/8 в интервалите „до“-„ре“, „фа“-„сол“ и „ла“-„си“.
– вторият в съотношение 10/9 между „ре“-„ми“ и „сол“-„ла“.
– третият – 16/15 в интервалите „ми“-„фа“ и „си“-„до“.
Последният интервал се приема за полутон. Гурджиев разтълкува значението на всеки от интервалите:
Първият интервал притежава сила, целенасоченост, олицетворява праволинейното движение.
Вторият е по-слаб, но все още не се нуждае от привнесена енергия.
Третият е инволютен, олицетворява, колебанието, забавянето, отклонението от праволинейното развитие.
Според Гурджиев Законът на октавите обяснява три основни явления:
1. Във Вселената нищо не стои на едно място, не остава там, където е било в предишен момент, не остава такова, каквото е било. Всичко се движи или по възходящата или по низходящата линия на октавите.
2. Във възходящото или низходящо развитие на октавите постоянно се наблюдават флуктоации – падения и подеми.
3. Силите, които пораждат измененията във Вселената имат постоянната тенденция да се отклоняват от праволинейното направление.
Според Марк Търстън,
Първата нота „До“ съответства на даването на оценка на нещо в живота ни, например отреждането на висок приоритет на ученията за духовно развитие. Този тип оценка е колкото емоционално вложение, толкова и рационално решение, че нещо е важно за нас.
Нотата „Ре“ съответства на приложението на ученията – не само да ги оценим и изучаваме, но и да започнем да действаме според тях.
Нотата „Ми“ съответства на това, което неизбежно възниква, когато започнем да прилагаме принципите за лична трансформация: срещаме съпротива вътре в нас, вътрешен отпор, който устоява на промяната. Всеки познава този етап от личен опит. Не се променяме лесно.
Нотата „Фа“ – Законът за октавите ни показва, че сме достигнали критичния момент в опитите да се издигнем на четвъртия етап на системното ни развитие. , и ни напомня, че няма черен клавиш на клавиатурата на паното между нотите „Ми“ и „Фа“. Това е липсващия полутон и от нас се изисква вътрешна сила, която издига съзнанието да „Фа“ – „шок“, породен от промяната и припомнянето на истинската ни същност. Едва тогата, на този четвърти етап от цикъла, нещо изцяло ново се появява от дълбините на съществото ни. Тъкмо придвижването към „Фа“ е това, което се изисква от нас за да открием и преживеем предназначението на душата си.
Изображение: https://www.istockphoto.com
