Отпуснете контрола и просто бъдете! Да отпуснем контрола означава да се освободим от привързаностите. Просто да бъдем означава да бъдем истинския си Аз. Да „бъдем“ означава да течем свободно.
Навикът на егото ни да контролира нещата е развит под влияние на умствената матрица. Повлияно от мисловните конструкции, то е асоциирало съществуването си с тези други програми, приучено е да се чувства полезно само в техните рамки. „Да бъдем“ означава егото ни да е свободно от всичките ограничаващи програми. Тогава то започва да действа под влияние на сърцето и възстановява връзката си с Висшата есенция на Аза или Душата. Процесът вече е вътрешен, не външен.
Има един превключвател. Когато го активираме, започваме да се движим през живота с повече синхроничност и по-малко резки спадове и покачвания. За онези от вас, които се интересуват от свещената геометрия, това е пътят начертан от числата на Фибоначи.
Така е създаден символът на сърцето. Той означава „обръщането навътре“ и това е начинът, по който можем да достигнем царството божие, което е вътре в нас. Навлизането навътре в сърцето е различно за всеки… Знам, че започва да ви се струва, че от вас всичко зависи, но истината е, че това си е вашият живот. Наистина зависи от вас. Това е вашият Дух и вашата Душа и следователно отговорността също е ваша. Дошло е времето, когато аз, вие и всички останали да поемем отговорност за собствената си Душа и следователно за собствената си съдба. Време е да осъзнаем силата си и да си възвърнем независимостта.
Златният ключ към просветлението
Сега правим прехода от стадното мислене към това отново да бъдем свободни и независими духове. Болезнено е да бъдеш съблечен от всички излишни и ограничителни програми. И когато това се случи, остава чувството, че си сам. Но в самотата си скоро разбираме, че черпим сили отвътре, от собствената си вътрешна сила и светлина. Бързо осъзнаваме, че това, което сме търсили във всичките тези програми, през цялото време се е криело вътре в нас. Ако следваме леките побутвания на сърцето си, с времето доверието ни в самите нас започва да нараства.
Трябва да се отпуснем и да се оставим на промените, както тези в нас самите, така и тези около нас. Планетата се променя и е изключително важно е ние да се променяме заедно с нея, защото живеем в симбиотична връзка. Опитът да се придържаме към старите навици, модели и поведение, т.е. към Матрицата, само ще ни донесе излишна болка. Ще е като да се опитваме да плуваме срещу течението. Продължаването на старите привички ще изисква все повече и повече енергия. Всъщност матрицата вече не иска, а изисква в опита си да ни асимилира по-дълбоко в парадигмата си. Тази борба е изморителна и изтощителна и ще изисква все повече и повече енергията ни, докато един ден не осъзнаем, че просто не стигаме до никъде и ни е останал само един избор – да се променим.
Джордж Кавасилас, „Нашето вселенско пътуване“
Снимка на Gerd Altmann от Pixabay
По пътя си ще срещаме различна, понякога противоречива информация и подреденият ни пъзел, отново ще бъде разбъркан. Хубаво е да помним, че в хаоса на разбърканото пъзелът отново сам ще се нареди, без мисловните ни усилия. И новият пъзел ще бъде с нещо различен от предходния. Нужно е само малко време… да започнем да чуваме гласът на сърцето си.
Раждането и Възнесението на Христос – една различна интерпретация?
