Да си припомним какво е Външно намерение и какво Вътрешно намерение.
Според Вадим Зелеланд -“ Транссърфинг на реалността“, Външното намерение е концентрацията на вниманието върху това, как целта се реализира сама. Вътрешното намерение е е концентрацията на вниманието върху процеса на собственото движение върху целта при, което целта се постига. Външното намерение се избира целта. Вътрешното намерение въздейства пряко върху околния свят, а външното дава зелена светлина за самостоятелно реализиране на целта.
Законите на естествознанието действат само в един отделно взет сектор на пространството /Пространство на вариантите. Работата на Външното намерение е движение по различните сектори на пространството и е единство между Душата и Разума. Със своята непостижима и огромна сила то е все така крехко и трудноуловимо. То е и контрол и отказване от контрола; воля за действие и отказване от натиск със сила; решимост да имате и отказване от сремежа за притежание.
За разума това е нещо ново и непривично. Човекът е свикнал да постига всичко с Вътрешно намерение. Въздействаш върху света непосредствено, пряко и той моментално реагира. Всичко е просто и разбираемо. Той -света обаче няма толкова лесно да се поддаде. Необходимо е да полагате усилия, да водите борба, да сте пробивни и упорити. А тук -при Външното намерение се предлага отказване от активното настъпление – видите ли, светът сам щял да разтвори обятията си. Очевидно подобен нетривиален подход поставя разума в задънена улица.
Как да постигнете баланс и да съвместите решимостта да имате с отказа от пряко въздействие? Отговорът е очевиден – необходимо е да се поддържа равновесие на Външното намерение. Това означава да искаш без да желаеш, да се грижиш без да се тревожиш, да се стремиш без да се увличаш… да действаш без да настояваш. Равновесието се нарушава от потенциалите на важността.
Формулировката: “ Ако много искаш, непременно ще го постигнеш“ ще действа по обратния начин, ако желанието е паническо и се предприемат трескави опити по неговата реализация. Паниката е следствието на липса на твърда вяра, че желанието ще ви се изпълни. Желанието се отличава от намерението по това, че не изключва възможността от неизпълнение. Желанието не само, че създава излишен потенциал, но само по себе си е такъв.
Намерението е вяра и не желае, а просто действа.
Чистото намерение никога не създава излишен потенциал. Външното намерение предполага, че вече всичко е решено. То е спокойно осъзнаване, че ще бъде така. Енергията на желанието е насочена към целта, а енергията на намерението към – към процеса на постигането й. И така, за постигането на целта пречат дава излишни потенциала- желанието и вярата.
Тайната за изпълняването на желанието е в това, че трябва да се откажеш от желанието, а в замяна да имаш намерението, т.е. решимост да имаш и да действаш.
Но важността на целта пък поражда стремеж неистово да се бориш за своето. Точно важността кара разума по навик така да притиска света. За да може поне на крачка да се приближите на Външното намерение, трябва да намалите важността. За да се намали важността има просто и ефективно средство -предварително да се примирите с поражението.. Ако не го направите няма да се отървете от желанието. Това е само единичен акт и не е нужно да се връщате отново към сценария на поражението.
Да се оставите в ръцете на Външното намерение изобщо не означава да се откажете от Вътрешното и да седите със скръстени ръце. Отказът от желанието е важността оказва благотворно влияние и върху Вътрешното намерение, но вече имате възможността да привлечете на своя страна могъщата сила на Външното намерение.
Външното намерение не се постига с помощта на вътрешното. То се намира извън нас, затова е се нарича Външно. За намерението е много сложно да се говори в рамките на определенията на разума.То се проявява в момента, когато възникне единство между душата и разума.
Това е силата, която осъществява Транссърфинга -преминаването по жизнените линии, движението на материалната реализация по секторите в Пространството на вариантите. Защо съществтува тази сила, откъде се е взела? Да се задава подобен въпрос е също толкова безсмислено, колкото да се пита защо съществува Бог. Никому не е дадено да знае.
Източник: Вадим Зеланд, Транссърфинг на реалността
Изображение: https://pixabay.com/bg
