Понятията инволюция и еволюция се използват по различен начин от различните изследователи /автори… понякога с диаметрално противоположни значения.
Основното съдържание е, че Духът първо „изхвърля“ себе си навън“ и се „изгубва“ във видимия свят на Мая. Тук Хегел го нарича „Дух в неговата другост“ или „отчужден Дух“. След това Духът започва бавно и мъчително „завръщане“ към Себе си, за да се Пробуди накрая като самия Себе си.
Всъщност Духът никога не се „изгубва“, а всичко това е една голяма игра наречена Лила.
Както и да го наречем имаме две илюзорни движения на Духа в света: едното е изгубването, а другото е намирането. Първото е движението от „единството“ към „множеството“, където е и проявявянето, възникването и на дуалзмите. Второто е движението на „множеството“ към „единството“, чрез преодоляване на дуализмите. И тук е мястото на понятията инволюция и еволюция.
Или… Инволюция заначи буквално преведено, завиване, т.е. Духът, Божественото, Абсолютното начало се обвива, завива се с все повече обвивки, за да се прояви най-после в материалния свят. Като достигне така до най-ниската точка, Абсолютното, Божественото начало у човека започва обратен път от материалния свят към Бога. Този процес на възкачване или възход се нарича еволюция или развиване.
Тези понятия могат да приемат и противоположни значения в зависимост от това дали се описва процеса от гледна точка на Духа или от гледна точка на индивидуалната душа, която се завръща към Духа. Различните изследователи използват термините и по двата начина и това често буди объркване. А всъщност се „проследяват“ двете „движения“ – на вън от Духа и към Духа. И едното и другото може да се определи и като еволюция и като инволюция.
Официалната наука няма такъв проблем с „объркването“ Тя не различава тези два процеса и нарича общо целия процес еволюция.
Кен Уилбър, „Спектър на съзнанието“ – предговор към книгата
