Егото е образът, с който вашето „Аз“ се идентифицира, то е сборът от всички вярвания, които изграждате с вашата личност.
Илюзия ли е егото?
Според мъдрите традиции на Изтока и Запада, един от проблемите, които пречат на еволюцията на човека и неговата автентична реализация, е именно Егото. Колкото повече му придаваме значение, толкова повече се дистанцираме от това кои сме дълбоко в себе си. Не само това: тези древни системи на мислене, по-специално китайският даоизъм, потвърждават, че освобождаването от идентичността и следователно от Егото е основното условие за достъп до просветление. Всички практики на духовно издигане водят до подобни съображения: Егото е бреме, което ни поробва и от което трябва да се освободим, за да разберем, че реалността е уникална и че разделенията в нея, например между егото и не Аз, Аз съм само илюзия, а границите са привидност. Изненадващото е, че развитието на съвременната физика , посветено на изучаването на субатомните частици, води до подобни съображения: материята е уникална, динамична и тече вечно като в танц на непрекъснати промени. Дори Егото, което често се възприема като неизменно, следователно далеч не е статично: помните, че може да бъде полезно да се дистанцирате от всяко отношение, което, правейки го по-голямо или по-важно, отколкото е, само причинява страдание в дългосрочен план.
Психологическото значение на егото
Обикновено придаваме голямо значение на егото , но често не знаем точно какво е то – неговите характеристики и функции. Според психологията егото е ключова част от психиката ни – мост между неосъзнаните инстинкти и моралните ценности. Именно то осъществява връзката ни с реалността. Светът е пистата около нас, а егото са уменията ни да се задържим върху нея, да оцелеем в реалността.
Функция на егото
Егото представлява една от трите теми, с които Зигмунд Фройд, основателят на психоанализата, разделя психичните функции:
- (ID)То
- Его (Аз)
- Супер его (Свръх -Аз)
Според това разделение ID е инстинктът, егото (Аз) е съзнателното и рационално измерение на ума, докато супер егото (Свръх -Аз) е психическата агенция, която контролира моралното поведение и задължения. Егото ще се опитва непрекъснато да балансира между натиска на суперегото и тези на ID, което включва несъзнателни желания и страхове.
Отново според класическата психоанализа, здравословният баланс трябва да се основава повече на предписанията на Супер Егото и следователно на научени правила и норми. Други психологически теории, като тази, предложена от Карл Густав Юнг , се отклоняват от тази интерпретация, предпочитайки да говорят за Аза, или по-скоро за цялостната психика, която включва его-съзнанието и несъзнаваното. Като че ли това предложение е по-правилно, тъй като то не поставя Егото или Аз в центъра на психиката, а го разглежда като част от по-обширно цяло, в което преобладаваща роля за нашето психическо функциониране се приписва на несъзнаваното.
Противоотровата срещо арогантността на егото
Съмнението е противоотровата срещу арогантността на нашето его. То ни предупреждава, че нашите възвишени мисли и възвисяващи чувства не са това, за което искаме да ги мислим. Когато съмнението не е водено от страх, а представлява скромната част от нашия ум, то се превръща във важен пробен камък за преживяванията, които имаме на прага между ограничението и широчината. Истинското съмнение, пазителят на нашето его, се оттегля, когато необятността е просто там, в момент на тишина или обикновена любов.
Можем ли без егото
Егото не е нашата истинска същност, но чрез него изразяваме и манифестираме съшността си. Ако приемем своето его и го превърне в част от своята цялост – т.е. интегрираме го в себе си, то тогава ще устоим на шепота му, когато спира развитието. За целта обаче трябва елегантно да му се напомни, че точно в този момент мястото му е отстрани. Добре гледаното и неунижаваното его, няма да се противопостави, а ще отстъпи.
Егото винаги изпълнява роля, но ние сме режисьорът, който определя каква роля да му даде. Ако го отстраним от актьорския състав, то ще си отмъсти и последствията обикновено са психотични разтройства или невротични състояния. За това по-разумно е да отдадем на егото дължимото и заедно с него следваме играта на живота си.
