Капанът на чувствата

Има чувства и след това има мета-чувства. Животът не е да се чувстваш невероятно през цялото време, а да разбираш както добрите, така и лошите чувства.

Вижте, знам, много хора смятат, че не е важен фактът, че се чувстваш разстроен или ядосан или притеснен. Че има значение. По дяволите, сигурно си мислите че тъй като чувствате, че лицето ви току-що се е разпаднало, ви прави важни. Но това не е така. Чувствата са точно тези неща, които се случват. Значението, което изграждаме около тях- това, което решаваме, важно или маловажно, разбираме по-късно.

Има само две причини да правите нещо в живота си: а) защото се чувствате добре или б) защото това е нещо, което смятате за добро или правилно. Понякога тези две причини се подреждат. Чувствате се добре, разбирате, че правите правилното нещо и това е просто фантастично. Нека да организираме парти и да ядем торта.

Но по-често тези две неща не съвпадат. Нещо се чувства скапано, но е правилно / добро (ставане в 5 сутринта и отиване на фитнес, излизане с баба Виолета за един следобед и уверяване, че все още диша) или нещо усещате като страхотно, но е лошото / грешното нещо.

Действайки въз основа на нашите чувства е лесно. Усещате го, след това го правите. Все едно да се почешеш. Идеята за облекчение идва заедно с това. Това се нарича бързо удовлетворение. Но тогава това удовлетворение изчезва също толкова бързо, колкото и е дошло.

Действието въз основа на добро / правилно е трудно. От една страна, не винаги е ясно какво е добро / правилно. Често трябва да седнете и да помислите добре за това. Често трябва да се чувстваме двусмислено относно нашите заключения или да се борим чрез ниските си импулси.

Но когато правим това което е добро / правилно, положителните ефекти продължават много по-дълго. Чувстваме гордост и ще го помним с години. Казваме на приятелите и семейството си за това и си даваме сладки малки награди…

Въпросът е: правенето на добро / правилно изгражда ли самочувствието ни и добавя ли смисъл към живота ни?

Вашият сложен мозък

Така, много е просто, трябва само да игнорираме чувствата си и да правим това, което е добро / правилно за нас през цялото време, нали? Уникално просто е.

Е, както много неща в живота, това е просто. Но това не означава непременно, че е лесно.

Проблемът е, че мозъкът не обича да се чувства конфликт при взимането на решения. Не обича несигурността или неяснотата и ще прави умствени акробатики, за да избегне дискомфорта. Любимият начин на мозъка ни да прави това е винаги да се опитва да се убеди, че каквото и да чувства като добро, е същото като доброто / правилното.

Така че знаете, че не трябва да ядете този сладолед. Но мозъкът ви казва: „Хей, имаше тежък ден, малко сладолед няма да те убие.“ И си казвате: „Хей, прав си! Благодаря, мозък!“ Това, което се чувства изведнъж, се чувства правилно. И тогава безсрамно изяждате пет топки джелато от витошка.

Знаете, че не трябва да пиете преди изпит, но мозъкът ви казва: „Работите на две места за да може да плащате за колеж, за разлика от тези разглезени нахалници от вашия курс. Вие заслужавате малко тласък от време на време“ , и за това надниквате в отговорите на съученика и воала, това което се чувства добре, е и това, което се чувства добре ( малко като Божинката ).

Знаете, че трябва да гласувате, но си казвате, системата е корумпирана и освен това гласът ви така или иначе няма значение. И така, стойте си вкъщи и играйте с новия си дрон, за когото най-вероятно е незаконно да лети из квартала ви. Но майната му, на кого му пука? Това е България и целият смисъл е да се наядем и напием, правейки каквото си искаш. Това е като седмото небе или нещо подобно.

Ако правите такива неща достатъчно дълго – ако се убедите, че това, което се чувства добре, е същото като доброто – тогава мозъкът ви всъщност ще започне да смесва двете неща. Мозъкът ви ще започне да мисли, че целият смисъл на живота е просто да се чувствате наистина страхотно, колкото е възможно по-често.

И щом това се случи, ще започнете да се заблуждавате да вярвате, че чувствата ви всъщност имат значение. И щом това се случи, добре …

Сега, ако това ви се струва грешно в момента, просто помислете за секунда. Всичко, което се е объркало в живота ви, има вариант да е станало така, защото сте били твърде съобразени с вашите чувства. Били сте твърде импулсивни. Или твърде себеправедни и сте се смятали за център на Вселената. Чувствата имат начин да го направят, знаете ли? Те те карат да мислиш, че си център на Вселената… Съжалявам, че ще ти го кажа, но не, не си център на Вселената.

Много млади хора мразят да чуват това, защото са израснали с родители, които са прекалили с чувствата към децата си, и с идеята, че ако купят колкото се може повече бонбони и уроци по плуване, ще бъдат сигурни, че тези чувства са правилни и защитени по всяко време.

За съжаление, тези родители вероятно са направили това, защото са били съобразени със собствените си чувства, защото не са били в състояние да понесат болката от това да видиш как детето ти страда, дори и само за миг. Те не са осъзнали, че децата се нуждаят от контролирана мярка на несгоди, за да се развият емоционално и също така, че преживяването на провал всъщност е това, което ни настройва за успех и че изискването да се чувстваме добре през цялото време е почти първокласен билет за живота без приятели, когато достигнем зряла възраст.

Това е проблемът с организирането на живота ви около чувствата:

1. Вашите чувства са самодостатъчни. Те са изцяло и единствено изпитани само от вас. Чувствата ви не могат да ви подскажат кое е най-доброто за майка ви, кариерата ви или кучето на съседа ви. те не могат да ви кажат кое е най-доброто за околната среда. Или кое е най-доброто за следващия парламент на Уганда. Всичко, което могат да направят, е да ви кажат кое е най-доброто за вас… и дори това е спорно.

– Опишете вашия живот.

– Може ли да псувам?

– Не!

– Тогава, всичко е прекрасно.

2. Вашите чувства са временни. Те съществуват само в момента, в който възникнат. Вашите чувства не могат да ви подскажат какво ще бъде добро за вас след седмица или година или 20 години. Те не могат да ви кажат какво е най-доброто за вас, когато сте били дете или какво трябва да сте учили в училище. Всичко, което могат да направят, е да ви кажат какво е най-доброто за вас сега… и дори това е спорно.

3. Вашите чувства са неточни. Някога разговаряли ли сте с приятел и сте си мислили, че сте чули нещо много ужасно и подло нещо, след което се разстройвате, а след това се оказва, че вашият приятел изобщо не е казал нещо толкова ужасно и подло нещо, просто сте го чули погрешно? Или понякога да станете наистина ревниви или разстроени от някой ваш близък по напълно измислена причина? Както когато някой приятел не ти вдигне и ти започваш да си мислиш, че те мрази и никога не те е харесвал и просто те е изполвал заради безплатният ти вход за коледният концерт на Веселин Маринов? Или някога сте били наистина развълнувани да преследвате нещо, което смятате, че ще ви превърне в голям гъзар, но след това осъзнавате, че всичко е просто его пътуване и сте ядосали много хора, които са ви интересували по пътя? Чувствата като че ли са гадни на фона на цялата истина. И това е проблем.

Защо е трудно да преодолеете собствените си чувства

Сега нищо от това, което казвам, не е толкова изненадващо или ново. Всъщност вероятно сте се опитвали да преодолеете някои от собствените си неприятни чувства и импулси преди и не сте успявали да го направите.

Проблемът е, когато започнете да се опитвате да контролирате собствените си емоции, емоциите се умножават. Все едно да се опитвате да хванете Джери. Копеленцето продължава да се появява навсякъде.

Това е така, защото ние не просто изпитваме чувства към нашите преживявания, ние също имаме чувства към нашите чувства. Наричам ги „мета-чувства“ и те развалят почти всичко.

Има четири типа мета-чувства: да се чувстваш зле, когато се чувстваш зле (самоомраза), да се чувстваш зле, да се чувстваш добре (вина), да се чувстваш добре, да се чувстваш зле (себеправедност) и да се чувстваш добре от това да се чувстваш добре (его/нарцисизъм).

Ето, позволете ми да ги сложа на една доста малка маса, в която да се взирате:

Мета-чувствата са част от историите, които си казваме за нашите чувства. Те ни карат да се чувстваме оправдани в нашата ревност. Аплодират ни за нашата гордост. Те ни бутат лицата в собствената ни болка.

Те всъщност са усещането за оправданото / неоправданото. Те сами приемат как трябва да регираме на емоционалното и как не трябва.

Но емоциите не реагират на необходимостта. Емоциите са гадни, помниш ли?

И така, вместо това тези мета-чувства имат тендецията да ни разкъсват отвътре, дори още повече.

Ако винаги се чувствате добре, за да се чувствате добре, ще се самопоглътнете и ще разочаровате хората около вас. Ако чувството за добро ви кара да се чувствате зле, тогава ще се превърнете в това ходещото и мрънкащо, обзето от вина и срам, чувство , сякаш не заслужавате нищо, не сте спечелили нищо и нямате нищо ценно, което да предложите на хората или света около вас.

И тогава има такива, които се чувстват зле, когато се чувстват зле. Тези „позитивни мислители“ ще живеят в страх, че огромно количество страдание показва, че нещо е объркано с тях. Това е цикълът на обратната връзка от ада, в който много от нас са насочени от нашата култура, семейството и индустрията за самопомощ като цяло.

Но може би най-лошото мета-усещане е: да се чувстваш добре, когато се чувстваш зле. Хората, които се чувстват добре, когато се чувстват зле, се радват на определено праведно възмущение. Те се чувстват морално превъзхождащи своите страдания, че по някакъв начин са мъченици в жесток свят. Тези самоувеличаващи се последователи на тенденциите на жертвите са онези, които искат да прецакат живота на някого в интернет, които искат да маршируват и да хвърлят глупости по политици или бизнесмени или известни личности, които просто правят всичко възможно в един труден, сложен свят.

Голяма част от социалните раздори, които преживяваме днес, са резултат от тези мета-чувства. Морализиращите тълпи както от политическата десница, така и отляво се виждат като жертви и някак си специални във всяка малка болка или неуспех, който изпитват. Алчността скача нагоре, докато богатите се поздравяват, че са богати на фона на нарастващите нива на тревожност и депресия, тъй като ниските и средните класове се мразят, че се чувстват изоставени.

Тези разкази се въртят не само от нас самите, но се хранят и от разказите, измислени в медиите. Водещите на десни токшоу подпалват пламъците на самооправданието, създавайки пристрастяване към ирационалните страхове, че обществото на хората се руши около тях. Политическите сили създават същата самоправда, но вместо да апелират към страха, те апелират към интелекта и арогантността. Потребителската култура ви тласка да взимаме решения въз основа на това да се чувствате прекрасно и след това ви поздравява за тези решения, докато нашите религии ни казват да се чувстваме зле от това колко лошо се чувстваме.

Контролирайте значението, а не емоциите

За да развържем тези истории, трябва да се върнем към простата истина: чувствата не означават непременно нищо. Те просто означават каквото им позволите да означават.

Може би днес съм тъжен. Може би има осем различни причини, поради които мога да бъда тъжен днес. Може би някои от тях са важни, а някои не. Но аз решавам колко важни са тези причини – дали тези причини посочват нещо за характера ми или това е просто един от онези тъжни дни.

Това е умението, което опасно липсва днес: способността да разделим смисъла от чувството, да решим, че това, че чувстваш нещо, не означава, че животът е това нещо.

Прецакай чувствата си. Понякога добрите неща ще ви накарат да се чувствате зле. Понякога лошите неща ще ви накарат да се чувствате добре. Това не променя факта, че те са добри / лоши. Понякога ще се чувствате зле, когато се чувствате добре за нещо лошо и ще се чувствате добре, когато се чувствате зле за добро. Знаете ли какво? Майната му. Просто прецакайте чувствата.

Това не означава, че трябва да пренебрегвате чувствата си. Чувствата са важни. Но те са важни не поради причините, които смятаме, че са. Смятаме, че са важни, защото те казват нещо за нас, за света и за връзките ни с него. Но те не казват нито едно от тези неща. Няма никакво значение, прикрепено към чувствата. Понякога боли по основателна причина. Понякога поради лоша причина. И понякога изобщо без причина. Самото нараняване е неутрално. Причината е отделна.

Въпросът е, че вие трябва да решите. И много от нас или са забравили, или никога не са осъзнали този факт. Но ние решаваме какво означава нашата болка. Точно както ние решаваме какво излагат нашите успехи.

И по-често всеки отговор освен един ще ви разкъсва отвътре. И този отговор е: НИЩО.

Източник:https://weblog.bg/

Линк към оригиналната статия: https://weblog.bg/lifeblog/majnata-im-na-chuvstvata/

Снимка на intographics от Pixabay

ИНТЕГРАЛНО ПЪТУВАНЕ