Родена съм в прегръдката с мрака.
Ако пожелаеш —
можеш да ме опознаеш.

Танцувай с мен в Тъмата,
по стъпките на Светлината.*
Танцувай с душата.
Не с егото —
защото душа само с душа общува…
и само с душа танцува.

Този валс извечен —
на Човека е обречен.
Стъпките са прости, лесни…
Но в съня човешки
пространствата — от егото ограничени —
са за душата тесни.

Бродим по земята —
в мрака, по пътеки черно-бели,
глухи за мелодията на душата.

Вътре в нас танцуват сенките ни нощем.
През деня — навън излизат,
за поредния си дяволски спектакъл,
с надеждата да бъдат разпознати.

Дните ни — във времето човешко —
изнизват се в прегръдката на мрака,
в копнеж по Светлината,
слепи за багрите на Тъмнината —
в сияйното Всичко,
в субстанцията на Цялото.

Отправили взор към небето,
забравили в съня на майа,
че небето е в сърцето.