Ако човек осъзнаеше съзидателната сила на собствената си мисъл и преследваше красотата и хармонията с непоколебима решителност в продължение на толкова години, колкото бе посветил на оскъдицата и страданието, той щеше да е в състояние да трансформира съдбата си. Светът щеше да е Раят на Земята.
Можеш да подобряваш или да контролираш качеството на мислите си, само ако знаеш как да повишиш качеството на Същността си. Човекът, такъв какъвто е, не може да го постигне, освен ако не преодолее собствената си жестокост, полагайки огромни усилилия; не може да го постигне, освен ако не проумее, че всички злини на света, всички лични трагедии не са нищо повече от драматичен резултат от собствените му разрушителни вътрешни състояния и отрицателни нагласи. Докато човек се оставя на контрола на външните обстоятелства, никога няма да може да провиди откъде идва всичкото насилие в света. Светът е твоето огледало. Всичко, идващо от външния свят, диша заедно с теб, всичко е живо точно толкова, колко и ти.
Страданието, бедността и всички нещастия по света… са „измечтани“. Били са смътно пожелани и неосъзнато проектирани… Те са уголемените на пантограф материализация на сенките и малките чудовища, стаени в мрака на човешката същност.
Има една приказка, която всички познаваме като „Спящата красавица“…. но истинското заглавие би трябвало да е „Красавицата в спящата гора“. Спящата гора е светът такъв, какъвто ни е описан -заразен с бедност и противоречия, изолиран в хипнотичния сън. Красавицата е повторното събуждане на волята, повторното събуждане на аз-а, на „мечтата“. Единственият начин да помагаш на останалите е сам да се събудиш от съня.
Човечеството сменя кожата си много бавно… Един ден то ще спре да се рови из сенките на света и ще се откаже да благововее пред храната, медицината, секса, съня, работата… В съзнанието му ще залегне идеята за задоволяване с малкото, докато постигне цялост на Същността, която ще даде сигнал за края на оскъдицата, бедствията и конфликтите. Процесът отнема време, защото човечеството е време. Един ден човекът ще стане част от най-прекрасния земен спектакъл – собствената му цялост.
Думите ма Мечтателя
Из „Школата за Богове“, Стефано Д’Анна
Снимка на Pete Linforth от Pixabay
Твърде стряскащи са думите на Мечтателя, може би за много хора на този етап ще бъдат неразбрани. Но всъщност същото казват и психолозите. Личните ни сенчести аспекти, биват несъзнателно проектирани в реалността ни и сътворяват колективната сянка – извор на проблеми, конфликти и войни. Тъмните същности, които дърпат конците днес в света ни, са материалното проявление на колективната сянка. Карл Юнг многократно изтъква, че саморазрушителната природа на човечеството е свързана с така наречената сянка на несъзнаваното. Сянката е областта на подсъзнателния ум, където крием своите първични нужди и импулси и където крием остатъците от нашите лични и междупоколенчески рани. „Ако има място в несъзнаваното на човечеството, където произлизат силите на самоунищожението или така нареченото зло, това място би било сянката на Юнг“ – твърди Колин Дейвис
Според друг изследовател на човешкото съзнание –Кен Уилбър, най-общо можем да мислим за сянката като за всички его -възможности, с които сме загубили връзка, които сме забравили, от които сме се отказали… Отчуждаването на дадени наши черти води до две основни последствия на Его Нивото. Първо, ние преставаме да чувстваме тези черти като свои и не можем да ги ползваме, да им въздействаме. Според американският психолог, когато бъде припозната, призната и интегрирана сянката, тя ни дава възможност да започнем да градим нова реалност. Променяме начина, по който възприемаме себе си и света. Личностното ни и духовно израства е невъзможно без интегриране на сенчестите ни аспекти.
Ето и „лекарството“, което ни дава Мечтателя:
Себеизследването -изкуството да бъдеш бдителен и безмилостно ангажиран със собствените си състояния, особено със самонаблюдението… което, подобно на светлинен лъч, пречи на всяка чодовищност да се скатае из мрачните дебри на Същността. Самонаблюдението е самокоригиране.
Материалът подготви: Красимира Златева
Свързани статии по темата от гледна точка на психологията, по изследванията и практика на Колин Дейвис:
Изцеление на болното тяло на Човечеството – първа част
Жизненият цикъл на тялото на болката -трета част
Раните при извора и емоционално изчистване -четвътра част
Светът на проекцията на сенките