Всяка среща, всяко преживяване е единствено по рода си съкровище, което никога няма да се повтори по същия начин. И ако го оставим да ни се изплъзне, без да му се насладим, възможността ще е изгубена завинаги. За това разказва стара тибетска легенда…
Един ловец, докато преследвал елен, стигнал отвъд ледените върхове на Хималаите. И тогава се натъкнал на огромна планина, разделена от процеп на две части, което му позволявало да види какво има от другата страна. Близо до този процеп стоял старец с дълга брада, който направил знак с ръка на изненадания ловец и го подканил да се приближи и да погледне.
Ловецът се подчинил и подал главата си през цепнатината, която била толкова широка, колкото да мине човек през нея. Онова, което видял, го оставило без дъх. От другата страна на планината имало един свят, пълен с красота, спокойствие и изобилие – плодородна градина, окъпана в слънчева светлина, където щастливи деца играели сред натежали от плод дървета, а животните се разхождали на воля.
– Харесва ли ти това, което виждаш? – попитал старецът, долавяйки удивлението на странника.
– Разбира се, че ми харесва. Това… трябва да е раят!
– Точно така. И ти го откри. Защо не влезеш? Тук ще можеш да живееш щастливо до края на дните си.
Ликуващ, ловецът отвърнал:
– Ще вляза, но преди това искам да доведа братята и приятелите си. Няма да се бавя, скоро ще се върна с тях.
– Както искаш, но имай предвид, че портите на Шамбала се отварят само веднъж в живота – предупредил го старецът и леко свъсил вежди.
– Няма да се бавя – казал ловецът и хукнал обратно.
Ентусиазиран от видяното, той бързо извървял целия път назад – прекосявал долини, реки и планини, докато накрая стигнал до своето село. Там съобщил за откритието си на двамата си братя и на трима приятели от детството. Групата тръгнала веднага, водена от ловеца, и преди слънцето да се скрие зад хоризонта, успели да стигнат до високата планина, в която бил входът към Шамбала.
Но проходът, който я разделял на две, се бил затворил и никога повече нямало да се отвори. Откривателят на онзи чуден свят трябвало да продължи да ловува до края на живота си.
Възможността, срещата с живота, е това, което ни се предоставя точно сега. И ако не използваме този момент, ще го изгубим завинаги.
Всеки неповторим момент е врата към Шамбала, която се отваря за нас, но не ни се дава втора възможност да я прекрачим.
Затова, докато се носите по течението на делничните грижи и задължения, не забравяйте: всяко ново утро на този свят, всяка среща с децата ни и с обичаните от нас същества, е безкрайно ценна и заслужава цялото ни внимание.
Източник: gnezdoto.net
Тайните на философията ичиго-ичие ни разкриват авторите на бестселъра „Икигай“ Ектор Гарсия и Франсеск Миралес. В новата си книга „ИЧИГО-ИЧИЕ. Изкуството да превръщаме всеки миг от живота си в незабравима възможност“ те разкриват пред нас много от удивителните аспекти на японската култура, свързани с ичиго-ичие, и ни учат как да създаваме и да изживяваме незабравими моменти – както с други хора, така и когато сме сами със себе си.
Изображение: pixabay.com
