Това, че мозъкът мисли и прави, твори бъдещето, както и фактът, че помни миналото, е изследвано и анализирано от д-р Джулия Мосбридж и през септември 2012 г. е публикувано в списание „Границата на психологията“. На участниците в експеримента са показвани случайно избрани снимки – емоционално провокативни или неутрални. Още преди снимката да бъде видяна от доброволеца, тялото вече реагира, като най-силни са реакциите, когато промяната в тялото се регистрира секунди преди да бъде разгледана снимката.
Усещаме предстоящите събития, защото преди още да осъзнаем една случка, тялото реагира с промени в нервната система, сърдечносъдовата честота, кръвоносните съдове и кожата. Това „виждане“ напред в бъдещето е най-често в порядъка от 1 до 10 секунди. Осъзнаваме или не, нервната и сърдечносъдовата система вече знаят какво предстоя и се подготвят за настъпващата ситуация като за вече позната, случила се такава.
Учените използват следната аналогията за обяснение – пръчката в течаща река. Пръчката е фокусът ни на мислене в момента, а водата е илюзията за движещето време. В момента, в който поставим фокуса (пръчката) в съответното време (реката), имаме резултат: зад пръчката наблюдаваме вълновото взаимодействие (фокус-време), чийто резултат е аналог на миналото. Интересният момент е, че пред пръчката се наблюдават вълни, които „подготвят почвата“ (средата), за съответното взаимодействие. Тези вълнови „нагъвания“ на времето са „преди“ самото събитие.
Казано иначе, във вакуумните флуктуации, проявени и предизвикани от очакването за дадено взаимодействие, е налична подготовката за творене на това събитие е бъдещето, т.е. средата „знае“, че е възможно да бъде осъществен конкретен акт на взаимодействие. Ако няма фокус, вакуумните флуктуации затихват и събитието не се осъществява. По този начин, според Вселенския закон фокусът определя характера на резултата.
Всяко наше действие(фокус) определя интерферентната картина на създаваната от нас реалност. Миналото и бъдещето се явяват функции на мига Тук и Сега, „разтеглен в едната и другата посока. Онази част от „разтеглянето“, в която предизвикваме трептене и вакуумни флуктуации е Потенциала на Източника, но няма фокус – определят бъдещето. Онази част от „разтеглянето“, в която вече е налично взаимодействие -определя миналото.
Така минало, бъдеще и настояще са разтеглен миг на Тук и Сега. Крайният извод е, че актът на мислене реализира (проявява) и трите.
Източник: Енциклопедия Когиталност, Ивомир Димчев
Снимка на Gerd Altmann от Pixabay
