Подтиквани от вътрешна неудовлетвореност, все повече хора търсят цел и висш смисъл в живота си и се стремят към личностно и духовно израстване. Според Едгар Кейси, всички се раждаме с определени  умения и таланти, за да изпълним уникалната си мисия. Целта на тази мисия не е богатство и слава, а принос към общото благо и духовна еволюция. Само, когато се свържим с Висшия си Аз и тръгнем по пътя на предназначението си, постигаме вътрешен мир и душевна хармония.

Това предназначение и постигането му са в пределите на нашето разбиране; то е нещо, което може да се открие и осъществи. Призванието на душата внася в живота ни усещане за смисъл и удовлетворение.

Връзката ни с мисията на живота ни е фундаментално важен и непрестанен процес на отриване. С други думи, тази целинасаченост на живота ни проявява динамични, разгръщасти се свойства. Предназначението на душата ни не нещо, което можем да открием веднъж за винаги, а после да го сложим при „трофеите“, за да му се възхищаваме.

Вместо това трябва да очакваме, че през целия си живот винаги ще има възможности да откриваме повече за мисията си – някоя нейна нова характеристика или нова фаза, чието време е дошло.

  • Как обаче да немерим своето призвание?

Повечето от нас периодично си задаваме въпроса: Какъв да бъда? Питаме се какво ще ни предложи бъдещето. Рамишляваме върху възможността да се появи нещо, което да направи живота ни специален, нещо което би ни позволило да изпъкнем по иникален начин. И не е защото настояваме от суета да бъдем по добри от всички останали. По-скоро това е естествен и чудесен вътрешен импулс, идващ от длъбините на душата ни, от мястото вътре в нас, което познава невероятното велоколепие на индивидуалността.

Все пак, въпросът „Какъв да бъда ?„, не е от тези, на които може бързо и лесно да се отговори. Първо трябва да започнемме да се питаме „Какъв съм сега?„, заото невежеството ни относно настоящата ни същност е до голяма степен основната ни бариера, която ни отделя от съдбата ни. В Този смисъл, можеме да се научим да престанем да бъдем „старият“ си аз (т.е. познантата ни самоединтичност, старите начини на реагиране на живота и т.н.), за да изчистиме пътя за появата на този, който „да бъдеме“.

Този принцип е излаган често във философията на Едгард Кейси. Говорейки за естественото желание на човечеството да узнае бъдещето си, той ни съветва да помним, че трябва да знаем и откъде сме дошли – дашите корени във физически и духовен смисъл. Това познание е не по-малко важно, от знанието накъде сме се запътили. Разбирането на миналото е в основата на бъдещето.

Източник: „Как да открием призвнието на Душата си“ – Марк Търстън

Изображение: https://www.sonora.id/

Може да харесате още ..

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *