Ако се взрем по-внимателно в древните религии и в древните духовни традиции на човечеството, ще открием, че под множеството повърхностни различия в сърцевината на почти всички се таят две ключови прозрения. И макар описвани по различни начини, те неизменно сочат една основополагаща истина. Нейната първа част е осъзнаването, че „нормалното“ състояние на ума на повечето човешки същества съдържа значително количество, бихме го нарекли „нарушено функциониране“ или дори „лудост„. Определени учения дълбоко в лоното на индуизма може би най-ясно виждат тази дисфункция и я идентифицират като един вид колективна болест. Наричат я мая -булото на илюзията. Рамана Махарши, един от най-големите мъдреци на Индия, направо казва: „Умът е мая„.
Будизмът използва различна терминология. Според Буда, човешкото съзнание в нормалното си състояние поражда дукха, което можем да преведем като страдание, неудовлетвореност или чувството, че си нещастен. Според Буда, дукха е присъща на човешката участ.
Според християнското учение, колективното състояние на човечеството е състоянието на „първородния грях“. Думата „грях“ е била в невероятно голяма степен неправилно тълкувана и неправилно разбирана. В буквален превод от древногръцки – езикът, на който е написан Новият завет – да грешиш означава да не улучиш целта. Следователно да съгрешиш означава да не улучиш целта на човешкото съществуване. Означава да живееш неумело, сляпо, и за това да страдаш и да причиняваш страдание. И тук отново терминът, освободен от културната си натовареност и не правилните интерпретации, посочва нарушено функциониране, вътрешно присъщо на това да си човек.
Постиженията на човечеството са големи и не могат да се отрекат. Създали сме превъзходни музикални и литературни творби, произведения на изобразителното изкуство, скулптура и архитектура. В по-новото време науката и технологиите предизвикаха коренна промяна в начина ни на живот… Няма капка съмнение: човешкият ум е надарен с висока степен на интелигентност. И при все това самата му интелигентност е изпъстрена с лудост. Науката и технологиите са увеличили разрушителното въздействие, което нарушеното функциониране на ума е в състояние да окаже върху планетата и другите форми на живот, както и върху самите човешки същества.
Двадесетият век е времето, когато тази дисфункция, тази колективна лудост може ясно да се види… Разрушителни и жестоки войни са съпътствали човешката история. Хората са страдали много повече от това, което са си причинявали един на друг, отколкото от природните бедствия и катастрофи. Високоинтелигентният човешки ум вече и изобретил не само двигатели с вътрешно горене, но и бомби, картечници, подводници, огнехвъргачки и отровни газове. Интелектът в служба на лудостта!
Лудостта не се е уталожила, а продължава и в двадесет и първи век. Друг аспект от колективната дисфункция на човешкия ум е безпрецедентното насилие върху другите форми на живот на планетата, както и на самата планета – унищожаването на произвеждащите кислород гори, на представителите на растителния и животинския свят; лошото отношения към животните в огромните ферми, замърсяването на реките, океаните и въздуха. Невежи за взаимосвързаността на цялото, хората не спират да се държат по начин, който, ако не му се сложи край, ще доведе до едно-единствено нещо – до тяхното самоунищожение.
Страхът, алчността и жаждата за власт не са самата дисфункция, а са резултат от нея. Дълбоко вкоренената колективна халюцинация е намерила кътче в ума на всяко човешко същество. Много духовни учения ни съветвам да се освободим от страха и желанията. Обикновено духовните практики обаче не водят до успех, защото не стигат до корена на нарушеното функциониране. Да се стремиш да станеш добър или по-добър човек е препоръчително, но е начинание, в което не можеш да успееш ако не промениш съзнанието си.
Така е, защото стремежът е част от дисфункцията, една по-фина и по-пречистена форма на повишаване на собствената стойност, на желанието за повече и укрепване на собствената концептуална идентичност, на образа за себе си.
Човек не става добър, защото се стреми да бъде добър, а когато открива добротата, която е в самия него, и ѝ позволява да излезе на повърхността. Това се случва само ако в състоянието на съзнанието се осъществи фундаментална промяна. Историята на комунизма, чието възникване е вдъхновено от благородни идеали, ясно показва какво се случва, когато хората се опитват да променят външната действителност – да създадат един нов свят – без преди това да са променили вътрешната си действителност, състоянието на съзнанието си. Те си правят планове, без да вземат предвид основата на нарушеното функциониране, присъща на всяко човешко същество: егото. Резултатът ни е известен.
Из „Нова земя„, Екхарт Толе
Снимка на Mario Kung от Pixabay
