Според Теоремата на Джон Стюарт Бел, всяка частица във Вселената е в „мигновена” връзка с всяка друга. Според тази теорема, свързаните помежду си квантови частици, без значение на какво разстояние са една от друга, променят характеристиките си едновременно. Теоремата е проверена и потвърдена в ТУ на Делфт (Холандия) от екип физици, ръководени от Роналд Хансън. Но това, че тази теорема е вярна, влиза в противоречие със специалната теория на относителността, публикувана 2015 г. от Алберт Айнщайн. Тя също е доказана и твърди, че не съществува скорост, по-голяма от скоростта на светлината.
Да се допитаме до Древните писания на Посветените… В Упанишадите – написани от около преди 600 -200 години пр.н.е. съществува следния текст: „Когато откъснеш тревичка, цялата Вселена потръпва…“.
От Теорията на хаоса ни е известен и Ефектът на пеперудата. Името на ефекта, дадено от Едуард Лоренц е показателна метафора – размахването на крилата на пеперуда може да доведе до драстични промени в развитието и траекторията на далечно торнадо. Макар че ефектът на пеперудата може да изглежда езотеричен и малко вероятен, той доказано се проявява при много прости системи.
Тогава кой е прав? Рене Декарт с това, че заявява и доказва, че мисленето е в основата на нещата, на съществуващото… Хермес – с това, че цялото е ум, а светът – ментален, Исус – с това, че сме от Светлината, която идва сама от себе си… или Алберт Айнщайн с теория на относителността. А дори може би… Едуард Уитън с общата суперструнна теория, теорията за фракталите или тази за паралелните светове? Тогава кой – да се запитаме отново – е прав?
