IIT и Интегралната психология: мярка или карта на съзнанието?
Над 100 учени подписват писмо, в което обвиняват една от най-известните теории за съзнанието – Интегрираната информационна теория (IIT) на Джулио Тонони – че е „псевдонаука“. Те твърдят, че обществото трябва да бъде защитено от „научна дезинформация“.
Критиците на писмото, сред които и Ерик Хоел, казват, че това е некоректно, защото:
– В момента няма нито една теория за съзнанието, която да е напълно емпирично проверима. Тоест, ако се нарече IIT „псевдонаука“, по същата логика всички теории за съзнанието трябва да бъдат отхвърлени.
– Медийните статии, които учените посочват като „дезинформация“, всъщност са представяли доста нюансирана картина и не са твърдели, че IIT е доказана.
Има няколко конкурентни теории за съзнанието (IIT, GNWT – Global Neuronal Workspace Theory, HOT – Higher Order Thought). Никоя не е доказана. IIT обаче е по-амбициозна и формализирана, затова лесно става мишена на критики.
Опасенията на Ерик Хоел:
– Такова писмо може да върне науката за съзнанието десетилетия назад, подобно на „зимата на съзнанието“ от ХХ век, когато самото говорене за съзнание се смяташе за несериозно.
– Използването на термина „псевдонаука“ е опасно, защото има политически оттенък (като при климатични промени, ковид и пр.), и може да бъде използван за заглушаване на цялата област.
Да се атакува като „псевдонаука“ е не само несправедливо, но и вредно за цялата наука за съзнанието. Ако учените започнат да се обвиняват един друг в „псевдонаука“, рискуват да унищожат самата област на изследванията за съзнанието.
Какво представлява Интегрираната информационна теория (IIT)?
– Съзнанието се поражда там, където в една система има интегрирана информация – т.е. когато елементите не само обработват данни, но и ги свързват в единно цяло, което не може да се разпадне без да се изгуби нещо съществено.
– IIT предлага измерител, наречен Φ (фи), който показва колко интегрирана е една система. Колкото по-висока е стойността Φ, толкова по-богато е съзнанието. Според тази логика:
• човешкият мозък има високо Φ → високо ниво на съзнание,
• компютър, който просто пресмята без връзки → ниско Φ → без съзнание,
• а някои изненадващи структури (напр. органоиди, дори определени мрежи) може да имат определено Φ и следователно някакво ниво на съзнание.
– Теорията е „амбициозна“, защото твърди, че може да каже дали една система е съзнателна и до каква степен — било то мозък, компютър или нещо друго.
Каква е връзката с Интегралната психология?
– Думата „интегрирана“ може да звучи близка, но IIT и интегралният подход са различни традиции.
– IIT е чисто научна теория, която се опитва да даде математическа рамка за съзнанието.
– Интегралната психология (по Уилбър) разглежда съзнанието през множество перспективи (четирите квадранта, нива, линии, състояния и типове).
Връзката между двете е по-скоро в духа: и двете казват, че съзнанието не е редуктивно явление и че за да го разберем, трябва да мислим за цялост и свързаност, а не за отделни части.
Метафората с градината
🌱 IIT гледа градината и казва:
„Колко са свързани растенията помежду си? Колко обменят светлина, вода, хранителни вещества? Колко е цялостна мрежата? Ако е силно свързана – значи тук има съзнание.“
🌿 Интегралната психология гледа градината и казва:
„Да, има връзки, но да видим и четирите перспективи:
– как растенията изглеждат отвътре (животът им, ритмите им),
– какво правят отвън (растеж, цъфтеж),
– какъв е общият им свят (екосистема, симбиоза),
– и какви са системите около тях (почва, климат, сезони).“
🌸 Разликата е, че IIT се опитва да измери математически интегрираността като източник на съзнание, а интегралната психология иска да включи всички измерения на опита в една карта.
С две думи:
– IIT пита „Колко е свързано?“
– Интегралната психология пита „От кои гледни точки можем да го видим?“
IIT измерва колко е свързана една система и твърди, че в тази свързаност възниква съзнание. Интегралната психология не измерва, а картографира – тя включва всички гледни точки към съзнанието, за да го разбере в цялост.
IIT и Интегралната психология: две лица на едно търсене. Две различни перспективи – едната търси мярка, другата създава карта. И двете обаче посочват едно и също: съзнанието е повече от сбор от части.
А ти как мислиш – съзнанието може ли да бъде измерено, или то може само да бъде преживяно? Ако учените кажат, че са го измерили, ти би ли им повярвал?
Историческа бележка
Всъщност… отговорът вече е „да“. Ако не беше, психологията нямаше да е призната за наука. В началото на XIX век Емануел Кант прогнозира, че психологията никога няма да стане наука, защото е невъзможно психичните процеси да се измерват експериментално. Густав Фехнер обаче измисля начин как да приложи количествено измерване относно психиката. Въвежда точни методи и принципи за измерване и експериментално наблюдение. Едва тогава психологията е призната за наука.
Но всичко си има цена. Мнозина смятат, че Фехнер отдалечава психологията от метафизичната същност на съзнанието и че проповядва атеизъм. Поне такова впечатление създава официалната наука. С такова впечатление остава и Кен Уилбър, докато провежда своите изследвания. Докато не попада на една малко позната книга на самия Фехнер – „Живот след смъртта“. Науката признава емпиричния му принос, но мълчи относно неговата истинска философия за живота, психиката, душата и съзнанието. Защо?
Интегрираната информационна теория, както и Интегралната теория на Кен Уилбър, очевидно са в противовес с научните догми – и е съвсем логично да попадат в графата „псевдонаука“.
______
Изображение: istockphoto
