В Библията неделята не е наречена „неделя“ в съвременния смисъл, нито е дадена като официална заповед за седмичен свещен ден по начина, по който е дадена съботата в Стария Завет. Библейският свят брои дните така: първи ден, втори ден… седми ден. Седмият ден е съботата, денят на покой в юдейската традиция. Тя е свързана с Божия покой след сътворението и с четвъртата заповед: „Помни съботния ден, за да го освещаваш.“
Та Неделята не е последният, а първият ден от седмицата. В християнството тя става особено важна, защото според Евангелията Възкресението на Христос се случва „в първия ден на седмицата“. Затова християнската традиция постепенно започва да я преживява като Ден Господен, ден на Възкресението, ново начало, светлина след съботния покой.
Или…Съботата в Библията е денят на покоя. Неделята в християнската традиция става денят на Възкресението. Съботата завършва сътворението. Неделята отваря новото творение. Съботата казва: „Спри.“ Неделята казва: „Стани.
