Иисус три пъти пита Петър „Обичаш ли ме?“. И три пъти, първоначално объркан, а накрая дори леко раздразнен, Петър отвръща „Да, обичам те!“
Трябвало е да отговори „Не! Не още“.
Ако познаваше малко повече себе си, ако беше една идея по-искрен и честен, той щеше да отвърне „Опитвам се да те заобичам“.
С три пъти повторения въпрос Иисус всъщност го пита „Познаваш ли себе си, знаеш ли кой си?„… Обичаш ли себе си повече от всичко останало. Спрял ли си да се убиваш вътрешно?
Така го подтиква да привнесе учението възможно най-дълбоко и Същността си, да преобърне представите си, да преобърне начина си мислене и да смекчи съпротивата си. Вероятно заради непоклатимата му и твърда като скала нагласа, Иисус го уменува Петър (което на гръцки означава скала). Така въпросното именуване създава тенденциозна представа за неговото по-нататъшно преобразяване от боязлив човек в основател и стожер на Църквата.
Все пак Петър бил човекът, който вярвал, че може да лъже и крие….
Четях и плачех. На три пъти на Петър му е била дадена възможността да избегне предателството си. Ако се беше наблюдавал по внимателно, щеше да усети, че предателството е вече там – в неговата Същност, чакащо само сгоден случай да се прояви. Горкият Петър! Ако се беше вгледал и вслушал в себе си, щеше да схване, че три пъти повтореният въпрос не е външен, а идва от недрата на собствената му Същност. – „Ти, Петре обичаш ли себе си? Надмогнал ли си всяко разделение, всичките си вътрешни смърти?“
Щеше да открие лъжите, страховете си и съмненията вътре в себе си и щеше да ги пропъди, както се пъди крадец.
Да обичаш себе си вътрешно е волеви акт, който означава да се познаваш. Да обичаш себе си вътрешно означава да прославяш живота непрекъснато, в неговата пълнота.
Ако Петър бе взел под внимание искането на Учителя си да се обърне към себе си, така че да се разбере и заобича, би променил тленната си съдба. Ако имаше способността да преобърне убежденията си, нямаше да бъде разпната с главата надолу…както сам заръчал на екзекуторите си, превръщайки се в символ на закъснялото си, но искрено разбиране за тайното учение на Иисус.
От тази стъпка, от посланието, изпратено ни от Великата Школа на ранното Християнство, може да се проследят етапите до появата на великото Учение на Мечтателя. Според него Същността е началото на началата – на всичко, на което впоследствие се натикваме в света на събитията.
Трите „да“ са лъжите, които Петър не е искал да си признае, че е изрекъл… които обаче прозрял по време на мъченичеството си, до като висял на кръста с главата надолу.
Ако искаме да променим нещо, можем да го направим, само ако извисим Същността си. Съдбата на човек, както и съдбата на икономиката на една организация, нация или цяла цивилизация са отражение на Същността на визията им. Колкото по-широка е визията на човек, толкова по-богата е неговата действителност.
Нито една икономическа школа не ни е поднасяла толкова всеобхватен закон. Това са сентенциите – най-великите уроци по истинска икономика, управление и финанси. Само манифестът на психическия прелом е способен да повали мисловните парадигми и да избави света завинаги от противоречивите му съмнения, от страха и болката, от същинските причини за цялата престъпност и бедност в света.
